Италианският премиер Джорджия Мелони настоява Брюксел да разхлаби фискалните правила на ЕС, за да помогне на правителствата да поемат икономическия шок, причинен от войната в Иран и покачващите се цени на енергията, предаде POLITICO.

В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за което първо съобщи италианският вестник "Кориере дела Сера" в понеделник, Мелони поиска "инвестициите и извънредните мерки, необходими за справяне с енергийната криза", да бъдат изключени от Пакта за стабилност и растеж на блока. Тази рамка изисква от страните членки на ЕС да поддържат бюджетните дефицити под 3% от БВП.

"Кризата в Близкия изток и напрежението в Ормузкия проток, които допълват последиците от руската агресия в Украйна, вече имат много тежки и често асиметрични последици за цените на енергията, за разходите за семействата и бизнеса", пише Мелони в писмото.

Италианският премиер твърди, че по същия начин, по който споразумението за стабилност освобождава разходите за отбрана от изчисляването си, разходите, свързани с енергетиката, по подобен начин не трябва да се вземат предвид. "Трябва да имаме политическата смелост да признаем, че днес енергийната сигурност е и европейски стратегически приоритет", настоя тя.

Мелони добави, че Рим ще се затрудни да оправдае участието си в програмата на ЕС за финансиране на отбраната SAFE, ако Брюксел откаже подобна гъвкавост за енергийните разходи. Италия иска съществуващата "национална предпазна клауза" на блока – в момента обвързана с инвестициите в отбрана – временно да бъде разширена, за да обхване и мерките за извънредна енергетика.

Апелът на италианския премиер идва в труден за Мелони момент от фискална гледна точка. Миналия месец статистическият орган на ЕС потвърди, че бюджетният дефицит на Рим за 2025 г. нарушава фискалните правила на Брюксел. Новината дойде след тежкото поражение на Мелони на референдум за справедливост и вероятно ще задължи италианското правителство да ограничи разходите преди деликатна изборна година, в която нейната централно-дясна коалиция е наравно с нейните централно-леви съперници в анкетите.

Откакто войната в Иран избухна на 28 февруари след съвместни удари между САЩ и Израел по ирански цели, Европа е засегната от рязко покачващи се цени на енергията и нарастващи опасения относно доставките на газ, прекъсвания на рафинериите и намаляващи запаси от реактивно гориво. Около 20% от световните доставки на петрол преминават през Ормузкия проток.

Но Брюксел досега се съпротивлява на призивите за въвеждане на големи промени в политиката за справяне с кризата. По-рано тази година Комисията отхвърли искането на Австрия, Германия, Италия, Португалия и Испания за налагане на данък върху неочакваните печалби на енергийните компании, реализиращи печалби от войната в Иран. В неделя тя също така изрази нежелание да се съобрази с искането на Мелони.

В изявление пред италианските медии говорителят на Комисията Олоф Гил заяви, че ЕС вече е представил на правителствата "редица от варианти" за справяне с кризата. Той допълнително подчерта, че блокът "не включва Националната предпазна клауза сред тези варианти", защото иска да остане в "рамката от фискално отговорни ограничения".