АП/БТА

Германският канцлер призова за по-силна отбрана, конкурентоспособност и решителност на Съюза

Европейският съюз трябва да поеме активна роля на световната сцена, в противен случай рискува да се превърне в „играчка на великите сили“. Това заяви германският канцлер Фридрих Мерц в интервю за хърватската обществена телевизия ХРТ, излъчено вчера, предаде ХИНА. Мерц подчерта, че в момента в Европа се говори много повече за обща отбрана, отколкото в миналото, което според него е показателно за осъзнаването на новите рискове и предизвикателства пред континента.

 Германският канцлер беше на посещение в Хърватия за участие в неформалната среща на Европейската народна партия (ЕНП), която се проведе в Загреб в петък и събота. В рамките на визитата си той проведе и двустранна среща с хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Това беше първото посещение на Мерц в Хърватия и първата визита на германски канцлер в страната след управлението на Ангела Меркел, отбелязва ХИНА. „Изправени сме пред въпрос с решаващо значение – дали искаме да имаме активна роля в този свят или да се превърнем в играчка на великите сили. Аз ясно се обявявам за това Европа да има собствена роля, достатъчно самоувереност и увереност, че е силна и способна да защитава собствените си интереси“, заяви Мерц пред ХРТ. По думите му, за да постигне това, Европейският съюз трябва да разполага с три ключови предпоставки: адекватни отбранителни способности, икономическа конкурентоспособност и решителност от страна на държавите членки. „По тези въпроси като цяло съществува съгласие в Европейския съюз“, добави той.

Канцлерът подчерта още, че в момента в ЕС се водят повече разговори за съвместната отбрана, отколкото когато и да било досега. Мерц изтъкна също, че новите геополитически реалности в Европа и света биха могли да ускорят процеса на разширяване на ЕС, но подчерта, че към момента няма окончателно решение. В тази връзка той посочи, че разчита на опита и оценките на хърватския премиер Пленкович, който познава добре региона на Западните Балкани. „Андрей Пленкович вероятно може най-добре да прецени ситуацията в този регион и страните от Западните Балкани. Всички ние, включително и аз, разчитаме на неговите съвети, защото той познава добре региона и участниците в него. Водим разговори, но решение все още няма“, каза Мерц. По отношение на енергийната политика и енергийната независимост германският канцлер заяви, че съжалява за необратимото решение на Германия да се откаже от ядрената енергия. „Това е факт – можем да съжаляваме и аз съжалявам, но няма смисъл да се връщаме назад, защото решението вече е взето“, отбеляза той.

Мерц подчерта още, че отказът от руския газ също е необратим и че Германия има силна амбиция да се ориентира към вятърната и слънчевата енергия. В същото време страната продължава да има нужда от природен газ, като „в този смисъл тази част на Европа играе важна роля“, каза канцлерът, добавяйки, че е обсъждал този въпрос с Пленкович през последните седмици. В заключение Мерц отбеляза, че е в съгласие с хърватския премиер по ключови политически въпроси, свързани с бъдещето и стратегическите приоритети на Европейския съюз.

Още по темата

Борисов разговаря с Мерц, Пленкович и Мицотакис

В рамките на Срещата на върха на Европейската народна партия в Загреб

Още

Мерц охлади ентусиазма на Вебер за обща европейска армия в Украйна

През последните седмици Вебер направи редица предложения за проектиране на по-голяма сила на ЕС на международната сцена. В допълнение към войници, действащи под „европейско знаме“ в Украйна, той призова за един общ европейски лидер – обединяване на постовете на председател на Европейския съвет и председател на Европейската комисия

Още

Мерц: Бурни ветрове духат в този свят на велики сили

В реч пред германския парламент Мерц заяви също, че Европа вече няма да бъде плашена от тарифни заплахи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от използването на подобни тарифи като оръжие за завземане на Гренландия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.