АП/БТА

Украйна изправена пред огромни логистични, правни и военни предизвикателства, докато Москва и Вашингтон настояват за избори в разгара на войната

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че е готов да свика избори – ключово изискване на Москва, а вече и на Вашингтон – ако САЩ и европейските съюзници предоставят на Киев реални гаранции за сигурността на вота. Зеленски спомена възможен срок от два до три месеца. Агенция Ройтерс очертава редица сериозни препятствия, които страната трябва да преодолее, преди да се стигне до произвеждане на избори.

Какви са съображенията за сигурност

В Украйна действа военно положение от февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабната инвазия. Според закона провеждането на избори при военно положение е забранено. Москва настоява, че мандатът на Зеленски е изтекъл през май 2024 г. и го определя като нелегитимен, което според руската позиция му пречи да подписва мирни сделки. Американският президент Доналд Тръмп също критикува липсата на избори. В интервю за списание Politico той заяви, че е време Украйна да организира вот и обвини Киев, че използва войната като оправдание.

Боевете продължават по повече от 1200 километра фронт в източната, южната и северната част на страната. Руските ракети и дронове редовно атакуват украински градове далеч от фронтовата линия, а енергийната инфраструктура постоянно е под удар, което причинява чести прекъсвания на електроснабдяването. Според Антон Грушецки, директор на Киевския международен институт по социология, повечето украинци се противопоставят на идеята за избори по време на война. Политологът Володимир Фесенко смята, че дори за начало е нужна поне „въздушна тишина“ – прекратяване на руските атаки по въздух. Той подчертава, че Украйна трябва да изготви изцяло нова законодателна рамка за изборите – от определяне на датата до правилата и процедурите. Според него това ще отнеме поне шест месеца. Анализатори предупреждават, че Киев ще трябва да защити изборния процес от руски намеси и опити за манипулация.

Къде са украинските избиратели

Милиони граждани може да се окажат затруднени да гласуват. Над 4.3 милиона украинци имат статут на временно защитени лица в ЕС, което означава, че Киев трябва да организира стотици избирателни секции в чужбина. Над 4 милиона са вътрешно разселени, а тяхното регистриране е сложен и скъп процес. Около 1 милион души служат във Въоръжените сили на Украйна, което прави организирането на честен вот за военните на фронтовата линия изключително трудно и вероятно ще изисква законодателни промени. Освен това 4.5 милиона пълнолетни украинци се намират в окупираните от Русия територии, които съставляват около 19 процента от страната. Държавният регистър на избирателите също трябва да бъде актуализиран, а избирателните секции на много места – напълно преорганизирани.

Какви са шансовете на Зеленски

Според проучвания на Киевския международен институт по социология и други агенции Зеленски би имал големи шансове за преизбиране. Неговата популярност, макар да е спаднала от 90 процента в началото на войната до около 55 процента, остава значителна на фона на традиционните украински политици. Рейтингът му обаче е бил засегнат от сериозен корупционен скандал в енергийния сектор. Въпреки това Зеленски остава фаворит, а единственият реален потенциален конкурент е генерал Валерий Залужни – посланик на Украйна във Великобритания и бивш главнокомандващ армията. Залужни не е обявявал политически амбиции и подчертава, че докато войната продължава, приоритетът трябва да бъде отбраната на страната.

Още по темата

Възстановяването на Украйна обсъдили Зеленски и министърът на финансите на САЩ

„Принципите на икономическия документ са напълно ясни и ние сме напълно съгласни с американската страна“, каза той

Още

Зеленски: Тази седмица може да ускори края на кръвопролитието в Украйна

Киев довършва ключов документ за прекратяване на войната, който предстои да бъде представен на САЩ и европейските партньори

Още

Кремъл: Не сме обсъждали заявената от Зеленски готовност за избори

Москва поставя под въпрос легитимността на украинския президент и обвързва бъдещи преговори с правен статут на подписващия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.