Инвеститорите ще залагат на убедителен сезон на корпоративните отчети, за да запазят позитивната инерция на американския фондов пазар, докато в същото време преценяват последиците от засиленото геополитическо напрежение в началото на годината, отбелязва Ройтерс в своя седмичен обзор. След като банковият сектор и други финансови институции дадоха начало на отчетите за четвъртото тримесечие, през настоящата седмица резултатите си ще представи по-широк кръг компании, сред които стрийминг гигантът „Нетфликс“, фармацевтичният концерн „Джонсън енд Джонсън“ и производителят на микрочипове „Интел“.
След силното представяне през 2025 г. водещите американски борсови индекси започнаха новата година с ръст, макар през втората седмица на януари да отчетоха спадове и увеличена волатилност, посочва Елиор Мание от „Оанда“.
„На фона на шума около геополитиката и вътрешната политика е абсолютно ключово корпоративните резултати да зададат тона на новинарския поток“, коментира Арт Хоган, главен пазарен стратег в „Би Райли Уелт“. Според него, въпреки че очакванията за това тримесечие са високи, компаниите, които успеят да надминат прогнозите и да подобрят перспективите си за 2026 г., вероятно ще осигурят необходимия импулс за пазарите.
Широкият индекс S&P 500 регистрира леко понижение през седмицата, но остана близо до рекордните си равнища. След значителните печалби през миналата година акциите на големите банки като „Джей Пи Морган“ и „Уелс Фарго“ поевтиняха след публикуването на техните отчети.
Сред факторите, които натежаха върху банковия сектор, анализаторите изтъкват предложението на президента Доналд Тръмп за ограничаване на лихвите по кредитните карти до 10%, както и намеренията му да ограничи изкупуването на еднофамилни жилища от инвестиционни компании.
На международната сцена инвеститорите следят внимателно ситуацията около Иран, след като Тръмп първоначално заплаши с намеса в подкрепа на протестиращите, а след това зае по-предпазлива позиция. Това засили търсенето на злато като „убежище“, докато основните борсови индекси засега се задържат сравнително стабилни.
„Пазарът до голяма степен игнорира редица геополитически и вътрешнополитически рискове, но причините за безпокойство не липсват“, отбелязва Джеймс Рейгън от „Ди Ей Дейвидсън“.
Инвеститорите насочват внимание и към Федералния резерв, докато Върховният съд на САЩ се очаква да се произнесе по законността на митническата политика на Тръмп. Допълнително напрежение създаде новината за разследване срещу председателя на Фед Джером Пауъл, чийто мандат изтича през май.
„Краят на мандата на Пауъл ще бъде решаващ тест за независимостта на Фед“, предупреждават стратезите от „Уедбуш“, като посочват, че евентуално отслабване на тази независимост може да подхрани инфлационните очаквания и да увеличи цената на държавния дълг.
В Европа германският индекс DAX остава близо до рекордни стойности. Според Йохан Щанцл от „Консорсбанк“ международните инвеститори разчитат на съживяване на германската икономика, подкрепено от увеличени инвестиции в отбрана и инфраструктура.
Въпреки това анализатори предупреждават, че подценяването на геополитическите рискове може да доведе до рязка корекция при ескалация на напрежението. В тази среда корпоративните отчети ще бъдат ключов фактор за посоката на пазарите.
Опитът на Тръмп да отстрани члена на Управителния съвет на Фед Лиса Кук беше временно блокиран от съда през септември. Ако Върховният съд отмени тази заповед, това би създало прецедент, който да позволи на президента да освобождава членове на борда, пише Мартин Хартман от „Комерцбанк“.
Очаква се решението през пролетта, като анализатори смятат, че казусът може да се окаже по-значим от избора на нов председател на Фед. В момента трима от седемте членове на борда се смятат за близки до Тръмп. Ако Кук бъде отстранена, а Пауъл напусне след края на мандата си, балансът може да се наклони в полза на президента.
Формално мандатът на Пауъл като член на борда изтича през януари 2028 г., но традиционно председателите напускат след края на мандата си. Наблюдатели не изключват той да остане, за да защити независимостта на институцията.
Акцентът в САЩ ще бъде докладът за личните доходи и разходи в четвъртък, който включва предпочитания от Фед индекс PCE. Очаква се базовият PCE да се е повишил с 0,2% месечно и около 2,8% на годишна база – над целта от 2%. Това подсказва, че Фед вероятно ще задържи лихвите след три последователни понижения.
Очакват се още окончателните данни за БВП за третото тримесечие и индексът на потребителското доверие на Университета в Мичиган.
В Канада инфлацията през декември вероятно леко се е ускорила спрямо ноември, но остава близо до целта на централната банка, което предполага запазване на лихвите.
В Япония вниманието е насочено към заседанието на Централната банка. В Китай се очаква запазване на лихвите, а в Индонезия – също. В Малайзия не се очаква промяна на овърнайт лихвата.
Китай ще публикува данни за БВП, продажби на дребно и индустриално производство. Тайван ще представи данни за експортните поръчки, а Япония – статистика за външната търговия и инфлацията.
В Австралия докладът за заетостта ще бъде ключов индикатор, докато Южна Корея ще отчете растежа за четвъртото тримесечие.
В Мексико фокусът е върху инфлацията в средата на месеца, като се очаква тя да остане в допустимия диапазон, което би подкрепило задържане на лихвите.
Колумбия ще отчете данни за БВП и индустриално производство, а в Аржентина се очаква по-слаб икономически резултат за ноември.
В Парагвай централната банка вероятно ще запази лихвите, след като инфлацията спадна под прогнозите.
В обобщение, сезонът на корпоративните отчети, решенията на централните банки и съдебните дела около Фед ще бъдат решаващи за посоката на глобалните пазари през следващите седмици.
След атаките в Магдебург и засилените терористични заплахи общини и организатори плащат с 40–50% повече за бариери, полиция и частна охрана, а някои пазари вече са отменени заради непосилни разходи
Китайската икономика е в стагнация. Основните показатели сочат, че официалните данни за брутния вътрешен продукт са преувеличени
МАЕ предупреждава, че санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ вече водят до смущения в добива и търговията, а кумулативният ефект от ударите в Украйна и регулаторния натиск може да засили напрежението на глобалните енергийни пазари.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)