Изданието Politico излезе с критична статия, насочена към популистите в Европа, задавайки риторичния въпрос "кой ще заеме мястото на Виктор Орбан на "главен разрушител на ЕС". Сред обсъжданите от медията имена се нарежда и това на лидерът на "Прогресивна България" Румен Радев.

Предаването на властта се случва в деликатен момент, защото блокът се осланя на единството, за да прокара санкции, бюджети и други решения, които все още изискват единодушие. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен не губи време тази седмица след поражението на Орбан, за да предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи затруднения, пише Politico.

В продължение на години свадливият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да блокира ключови инициативи, най-вече относно подкрепата на ЕС за Украйна. След смазващата му загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр, дясноцентристка фигура, която сигнализира за готовност да работи по-тясно с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни постигането на консенсус. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системен и структурен разрушител се разпадна с тежкото изборно поражение на (партията на Орбан) Фидес“, коментира дипломат от ЕС, говорил пред медията при условие на анонимност.

Оттеглянето на Орбан от картинката не означава, че Фон дер Лайен – или Киев, могат да си отдъхнат спокойно. Съветът на ЕС, където всички 27 лидери се срещат, за да вземат решения, все още включва шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови нарушители на реда.

Словашкият премиер често беше верният партньор на Орбан при налагането на вето. Той се присъедини към усилията на колегата си да блокира санкциите срещу Москва и заема на ЕС на стойност 90 млрд. евро за Украйна.

С оттеглянето на Орбан Фицо остава най-близкият приятел на Кремъл в ЕС.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 млрд. евро за Киев вместо Орбан, ако той загуби изборите в Унгария. Будапеща от месеци блокира изплащането на средствата, договорени на среща на върха през декември 2025 г., заради спор с Киев за повредения тръбопровод „Дружба“. По нефтопровода се транспортира руски петрол до Централна Европа.

Победителят във вота Петер Мадяр сигнализира в понеделник, че няма да пречи на ЕС за заема.

Въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата си да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с ЕС. Словашкият лидер досега винаги е отстъпвал от санкциите и се е присъединявал към съвместни изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

Чешкият премиер, известен още и като чешкият Тръмп, управлява в коалиция с крайната десница от декември и вече демонстрира някои наклонности в стил Орбан. Бабиш също поиска изключване на страната му от заема на ЕС за Украйна и призовава за намаляване на подкрепата за Киев, въпреки че не се отказа от инициативата на Чехия за боеприпаси в подкрепа на отбраната на Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва антизелената партия „Мотористи“, твърдо е насочил вниманието си към климатичните политики на ЕС. Той се обяви срещу схемата за разрешителни за въглеродни емисии на блока с мотив, че тя убива чешката индустрия.

Лидерът на Италия ходи по тънко въже на прагматизъм с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години, и балансира дясното, националистическо направление с проевропейската позиция в международните отношения.

Мелони се съюзи с други лидери на страни от ЕС, например датчанката Мете Фредериксен, в стремежа си да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Европейски дипломат коментира, че Мелони е доказала, че е „напълно различен вид“ политик от Орбан. Друг обаче предупреждава, че тя произхожда от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последния Съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, казва вторият дипломат. Той визира признанието на италианския премиер пред други лидери, че разбира позицията на Орбан по заема за Украйна. Според източника на медията между нея и Орбан има идеологическа връзка.

Бившият премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на американския президент Доналд Тръмп, склонен да се кара с журналисти, се класира на второ място, с разлика от само с едно място, на драматичните избори миналия месец, помрачени от шпионаж.

Преговорите за сформиране на кабинет продължават и още не е ясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да сформират управляваща коалиция.

Янша би допринесъл за разрастващия се популистки клуб в ЕС, ако се върне на власт. По отношение на Украйна обаче има забележителна разлика между Янша и Орбан или дори Фицо. Въпреки че е съюзник с унгареца по други въпроси, Янша се застъпва за членството на Украйна в ЕС и посети Киев през 2022 г. в ранните дни на пълномащабната инвазия на Русия, за да покаже подкрепа.

Бившият президент на България подаде оставка през януари, за да основе нова партия и да се кандидатира на парламентарните избори, които се провеждат на 19 април. Той се очаква да ги спечели, според проучване на Politico, което би било потенциален пробив след години на политическа парализа в София.

Това може да е проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната с Русия и твърди, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „изливането на повече оръжия“ към Киев не е решението.

Той също така обвини европейските лидери, че насърчават контраофанзивата на Киев, като заявяват, че това е довело до „стотици хиляди жертви“ в Украйна.

Симпатиите на Радев към Кремъл му спечелиха укори от страна на Зеленски по време на телевизионен сблъсък между двамата лидери през 2023 г. в София. „Бихте ли поискали Путин да завземе българска територия?“, попита Зеленски, а притесненият Радев се затрудни да отговори на този въпрос, припомня медията.

ТАРАЛЕЖ припомня, че също днес друго европейско издание - The Daily Telegraph, също коментира Радев в свой материал.

"Евроскептичният и проруски бивш президент, е на път да спечели осмите общи избори в страната за пет години в неделя. Кремъл със сигурност би сметнал това за благоприятен резултат.", се посочва в анализа.