Подобен сценарий би имал сериозни последици за Алианса
НАТО се подготвя за възможността следващият президент на Франция да предприеме действия, които сериозно да променят отношенията на страната с Алианса, съобщава Politico.
Причината са последните социологически проучвания във Франция, според които значителна част от избирателите подкрепят политически сили, които поставят под въпрос членството или участието на страната във военните структури на НАТО.
Лидерът на крайнодесния „Национален съюз“ Марин льо Пен подкрепя излизането на Франция от интегрираната командна структура на Алианса. Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон от своя страна е заявявал, че иска страната да напусне НАТО изцяло.
Подобен сценарий би имал сериозни последици за Алианса. Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и има значителен военен потенциал. Оттеглянето ѝ би поставило под въпрос френското военно присъствие в страни като Румъния и Естония и би усложнило координацията между 32-те държави членки.
Темата придобива още по-голямо значение на фона на промените в американското военно присъствие в Европа и натиска върху европейските държави да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
Бившият говорител на НАТО Джейми Ший предупреждава, че при намаляване на американското присъствие евентуалното отдалечаване на голяма европейска държава като Франция би било сериозен проблем за Алианса.
Франция има исторически сложни отношения с НАТО. През 1966 г. президентът Шарл дьо Гол изтегля страната от военните структури на Алианса, като запазва членството ѝ в организацията. Париж се връща към интегрираната военна структура едва през 2009 г.
Според проучване на НАТО от тази пролет едва 54% от френските избиратели биха подкрепили оставането на страната в Алианса – един от най-ниските показатели сред държавите членки.
Евентуално излизане от командните структури на НАТО би било сложен и продължителен процес. Според експерти той може да отнеме около година и да доведе до изтеглянето на хиляди френски военнослужещи и офицери.
Отсъствието на Франция би означавало за НАТО загуба на достъп до значителни военноморски способности. Франция осигурява и около 10% от годишния оперативен бюджет на Алианса, който възлиза на приблизително 5,3 млрд. евро.
Евентуално отдалечаване от НАТО обаче би имало цена и за самата Франция. Страната би загубила част от влиянието си върху военното планиране и решенията на Алианса, което би могло да засили ролята на Германия като водеща европейска военна сила в НАТО.
Затова някои експерти призовават Алиансът да започне неформален диалог с политическите сили, които поставят под въпрос настоящите отношения с НАТО. Сред възможните мерки се посочва и предоставянето на по-голяма роля на Франция в командните структури, за да бъде подчертано значението ѝ за европейската отбрана.
Предстоящите президентски избори във Франция са след около осем месеца, а позициите на кандидатите могат да претърпят промени в хода на кампанията. Това оставя бъдещите отношения между Париж и НАТО отворен въпрос.
