АП/БТА

Варшава обвинява Москва в организиране на саботажи по железопътната мрежа, извършени от украинци, работещи за руските служби

Полските служби за сигурност са идентифицирали двама украински граждани, действали по поръчка на Русия и участвали в два саботажа на железопътната инфраструктура. Това съобщи премиерът Доналд Туск, цитиран от полската агенция ПАП.

Според информацията, в събота експлозия е разрушила железопътна линия по маршрута Варшава – Люблин, в близост до гара Мика в окръг Гарволин. В последствие в района на град Голомб, окръг Пулави, повреда по релсите е довела до внезапно спиране на пътнически влак с 475 души на борда.

Туск заяви пред Сейма, че двамата заподозрени са украинци, които „от дълго време сътрудничат на руските служби“. След извършване на операцията те са напуснали Полша, преминавайки в Беларус през граничния пункт Тереспол.

Единият от тях е бил осъждан през май във Лвов за саботаж, а другият произхожда от Донбас. Двамата са влезли в Полша от Беларус през есента на тази година. Премиерът допълни, че действията са извършени на етапи.

„Първият етап е включвал поставяне на метална скоба върху релсите, която вероятно е имала за цел дерайлиране на влак... За щастие този опит се оказа напълно неуспешен“, каза Туск. По думите му, деянието е трябвало да бъде записано с мобилен телефон, свързан към външна батерия и поставен на релсите. Случаят от 15 ноември, 20:58 часа, е бил уловен и от охранителна камера.

„Взривното устройство C4 е избухнало чрез задействане с 300-метров електрически кабел. На място е открито и количество недетонирало вещество“, уточни премиерът. Взривът е станал при преминаване на товарен влак по линията Варшава – Пулави, без да доведе до дерайлиране, като щетите по пода на вагона са минимални.

Туск обвини руските служби, че стоят зад „всички скорошни саботажи в Полша“, като съобщи, че досега са задържани 55 заподозрени, от които 23 са вече арестувани. Той припомни, че първият акт на саботаж е регистриран през януари 2024 г. във Вроцлав, извършен „по същия модел, използван и в други държави“.

Русия, по думите му, не се интересува единствено от прекия ефект на тези действия, а и от последиците им върху обществото: хаос, паника, дезинформация, политическо напрежение. Той предупреди, че целта е и засилване на антиукраински настроения. „Наемат се граждани на други държави, най-често украинци… Едва ли Кремъл би рискувал да изпраща свои граждани, за да не разкрие директно истинските си намерения?“, заяви Туск.

Премиерът обяви, че е възложил на вицепремиера и министър на цифровизацията Кшищоф Гавковски да наблюдава онлайн реакциите след саботажите. Той увери, че Полша работи в тясно сътрудничество със съюзническите разузнавателни служби и че държавата ще предприеме всички възможни мерки за наказване на виновните.

„Може би това е най-сериозната заплаха за сигурността на държавата от началото на пълномащабната война в Украйна. Границата вече е прекрачена“, категоричен беше Туск.

Във връзка с повишения риск той съобщи за въвеждане на трето ниво на тревога „Чарли“ за железопътния транспорт – критичен режим, който се задействa при потвърдена опасност. Освен това Туск поиска от министъра на външните работи Радослав Шикорски да предприеме незабавни дипломатически действия за екстрадиране на задържаните.

По повод случая Комитетът за национална сигурност заседава съвместно с военни, службите и представител на президента, за да обсъди актуалните рискове по линията Варшава – Люблин.

Още по темата

Спор за Русия разкри разделение в „Алтернатива за Германия“ относно политиката към Москва

През последните седмици отношенията на партията с Русия предизвикаха скандал в Берлин

Още

Зеленски ще пътува до Турция, но Русия няма да изпрати своя делегация

Засега няма яснота дали там ще присъстват американски представители

Още

Кремъл обвини Полша в русофобия след твърдения за саботаж

Москва реагира остро на обвиненията за взрива по жп линията към Украйна

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.