Сред най-радикалните идеи в проекта е временното ограничаване на правото на глас по стратегически теми, изискващи консенсус, като външната политика и многогодишния бюджет на ЕС.
Петима от учредителите на Европейския съюз – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия – настояват за въвеждането на значително по-строги защитни мерки в следващите договори за разширяване на блока. Целта на съвместната им инициатива е да се осигури лост за бърза и ефикасна реакция, ако новоприета страна наруши базовите европейски принципи, съобщава белгийската агенция Белга, цитирано по БТА.
В официална позиция държавите посочват, че присъединяването на нови членове е геостратегическа инвестиция в сигурността и просперитета, но подчертават, че ЕС трябва да си извлече поуки от предходните разширявания. Предлага се за всяка страна кандидат да се изготвя индивидуален пакет от защитни механизми, гарантиращ устойчивото спазване на ценностите на Общността и нормалната работа на европейските институции.
Сред най-радикалните идеи в проекта е временното ограничаване на правото на глас за новите страни членки по стратегически теми, изискващи консенсус, като външната политика и многогодишния бюджет на ЕС. Петте нации настояват и за реформа на процеса по член 7 от Договора за ЕС, така че преустановяването на гласуващите права по време на преходния период да не изисква пълно единодушие.
Планът предвижда и финансово-политически санкции при отстъпление от върховенството на закона, медийната свобода и демокрацията. Обсъжда се клауза, която автоматично да ограничава европейското сътрудничество при сериозен регрес през първите години от членството.
Като ключова точка се извежда задължението за лоялно сътрудничество. Тази мярка е провокирана от казуси, при които държави налагат вето след предварително одобрени решения – какъвто беше случаят, когато унгарският премиер Виктор Орбан се опита да спре финансовата помощ за Украйна, въпреки даденото преди това съгласие.
