БТА

Президентът очерта мрачна диагноза за демокрацията, постави край на четири години политическа нестабилност и остави отворен въпроса за собственото си политическо бъдеще

Президентът на България Румен Радев очерта мрачна и тревожна картина на българския политически живот, когато в понеделник обяви оставката си в безпрецедентен ход, който сложи край на четири години слаби управления и поредица от предсрочни избори. Наред с критиките той предложи и решение – самия себе си като възможен изход от кризата, пише Reuters.

„Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим в ръцете на корупционери, съглашатели и екстремисти“, заяви Радев в телевизионно обръщение към нацията. „Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето общо бъдеще“, допълни той.

Радев, бивш командващ на Военновъздушните сили, е изчаквал години за подобен момент. От избухването на дълбоката политическа криза през 2020 г. той стоеше над ежедневните парламентарни конфликти, назначавайки служебни правителства при необходимост и постепенно засилвайки влиянието си като държавен глава на балканска страна, в която президентската институция традиционно има по-скоро церемониална роля.

Днес, когато социологическите проучвания показват, че Радев е най-популярният български политик, широко разпространени са очакванията, че той ще създаде нова политическа формация и ще се включи в парламентарните избори, насрочени за тази пролет.

Макар все още официално да не е обявил дали ще се кандидатира, времето изглежда работи в негова полза. Последното правителство подаде оставка през декември на фона на масови протести срещу корупцията и бюджет, предвиждащ по-високи данъци. В същото време гласоподавателите все по-ясно демонстрират умора от тесния политически елит, който доминира страната от години. В този кръг влизат бившият премиер Бойко Борисов, лидер на партия ГЕРБ, както и олигархът Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.

Пред Радев обаче стои огромното предизвикателство да промени съдбата на една от най-бедните и най-корумпираните държави в Европейския съюз. Според прокуратурата стотици милиони евро от европейски фондове са били отклонявани към бизнесмени и длъжностни лица, обществените поръчки системно са манипулирани, а общественото разочарование е довело до апатия, при която мнозина граждани дори не виждат смисъл да гласуват.

Избирателната активност спадна от близо 50% през април 2021 г. до под 35% на предсрочните избори през юни 2024 г.

Това предизвикателство засяга и личния образ на Радев. Той ще трябва да отговаря на въпроси за възприеманата му като прокремълска позиция по войната в Украйна, за скептицизма му към въвеждането на еврото, както и за предполагаемо неизгодна за България енергийна сделка, подписана от служебно правителство, назначено от него.

„Радев предлага на българското общество възможност за промяна, но и усещане за предвидимост – това е почти идеалната формула“, коментира Първан Симеонов, основател на социологическата агенция Мяра. „Въпреки това има редица въпроси и проблеми, които тепърва трябва да получат ясен отговор“, допълни той.

Въпроси, на които Радев трябва да отговори

Румен Радев беше избран за президент през 2016 г. след военна кариера и обучение в Съединените щати. По време на първия си мандат той се превърна в остър критик на управлението на Бойко Борисов, което беше подложено на натиск заради множество обвинения в корупция.

През 2020 г., когато полицията извърши обиски в президентството, много българи възприеха това като политически мотивиран удар. Събитието стана катализатор за най-мащабните протести в страната след присъединяването ѝ към ЕС през 2007 г. Месеците на демонстрации бяха белязани от искания за край на корупцията, по-голяма отчетност и оставка на правителството. В този контекст Радев беше преизбран за втори мандат през 2021 г.

Протестите сложиха край на управлението на Борисов, но последвалото развитие доведе до продължителна политическа нестабилност. Слаби коалиции се сменяха през няколко месеца, а изборите тази пролет ще бъдат осмите за последните четири години.

Корупцията остава сериозен проблем. Само през миналата година Европейската прокуратура е започнала 97 разследвания в България за злоупотреби на обща стойност близо 500 млн. евро.

Критиците твърдят, че Радев носи част от отговорността за спорни сделки, сключени от служебните кабинети, които той е назначавал. Сред тях е газовото споразумение между турската държавна компания Боташ и българската Булгаргаз през 2023 г., довело до финансови загуби и разследване.

Нужда от коалиционни партньори

Въпреки високата си популярност Радев едва ли би могъл самостоятелно да спечели пълно парламентарно мнозинство, смятат анализатори.

Мнозина виждат възможност за коалиция с реформаторската формация ПП-ДБ, която също поставя борбата с корупцията в центъра на програмата си. Партията обаче има сериозни разминавания с Радев по отношение на Русия и по въпроса за присъединяването към еврозоната, което България осъществи на 1 януари.

Радев ще трябва ясно да формулира и позицията си спрямо Украйна, след поредица от изказвания, възприемани като благоприятни за Кремъл. Напрежението пролича по време на визитата на украинския президент Володимир Зеленски през 2023 г., когато Радев заяви, че военната помощ за Киев само удължава конфликта.

„Не дай боже някоя трагедия да се случи и Вие да бъдете на моето място“, каза тогава Зеленски в директен телевизионен ефир. „Ще кажете ли: ‘Путин, превземи български територии’?“, попита украинският президент, превръщайки спора в един от най-острите публични сблъсъци между двамата лидери.

Още по темата

Денков: Радев трябва ясно да заяви външнополитическите си възгледи

Денков определи геополитическата ориентация като ключов фактор за доверието към Радев

Още

Борисов: Радев трябва да покаже кой е новият Радев

Интервю на лидерът на ГЕРБ за консервативната финансова политика, банковия съюз и политическия проект на Радев

Още

Иван Шишков заяви готовност да се включи в политически проект на Румен Радев

Бившият служебен министър очаква промяна в управлението, а анализатори прогнозират силен изборен резултат за президента

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.