АП/БТА

Москва твърди, че бойните действия в района се подновяват, след като електропреносната мрежа край централата е напълно възстановена

Временното прекратяване на огъня в района на Запорожката атомна електроцентрала е приключило, след като бяха възстановени двата основни електропровода, съобщи говорителката на назначената от Русия администрация на централата Евгения Яшина, цитирана от Ройтерс и ТАСС.

По думите ѝ украинските сили са подновили обстрела на бреговата линия в близост до град Енергодар, където се намира и централата, но самият град не е бил засегнат от нападенията.

„През последните 24 часа са засечени няколко украински дрона, прелитащи над района“, уточни Яшина.

Местните проруски власти съобщиха също, че безпилотен апарат на Въоръжените сили на Украйна е паднал в района на автогарата в Каменка Днепровска – фронтови град, намиращ се в съседство с Енергодар. По техни данни дронът не е избухнал и не е причинил жертви.

По-рано същите източници заявиха, че украински дрон е атакувал най-голямата болница в Каменка Днепровска, като е повредил фасадата на сградата, стъклата и пералното помещение.

Информацията не може да бъде независимо потвърдена, подчертават международните агенции.

Още по темата

Възстановена е втора външна електропреносна линия към Запорожката АЕЦ

Възстановяването на линията "Феросплавна-1" идва след шестмесечно прекъсване и се очаква да подобри стабилността на енергийната система на централата

Още

Лавров потвърди, че Русия ще строи АЕЦ-а на Казахстан

„Русия е сред водещите търговски партньори на Казахстан, най-големият инвеститор в казахстанската икономика. Много внимание се обръща на подпомагането на осигуряването на енергийна сигурност чрез съвместни проекти за топло- и водноелектрическа енергия“, каза руският външен министър

Още

Хърватия иска да строи АЕЦ

Без независимост в енергетиката не можем да бъдем напълно независими в здравеопазването, образованието или промишленото производство, коментира министърът на икономиката Анте Шушняр

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.