САЩ и Иран не постигнаха мирно споразумение след продължилите около 21 часа преговори в пакистанската столица Исламабад – среща, определяна като историческа, тъй като това бяха първите преки разговори на толкова високо равнище между двете държави от повече от десетилетие и най-значимият контакт от Ислямската революция през 1979 г. насам.

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви, че преговорите са приключили без договореност, тъй като Иран не е приел поставените от Вашингтон условия, включително отказ от производство на ядрени оръжия.

„Лошата новина е, че не постигнахме споразумение, и мисля, че това е лоша новина за Иран много повече, отколкото за Съединените американски щати“, каза Ванс. Той подчерта, че по време на разговорите е разговарял шест пъти с президента Доналд Тръмп и че американската делегация се връща във Вашингтон без договореност.

От иранска страна агенция Тасним обвини САЩ в „прекомерни изисквания“, които са попречили на постигането на обща рамка за споразумение. В публикация в социалната мрежа X иранското правителство заяви, че разговорите ще продължат чрез обмен на документи между технически експерти, въпреки оставащите различия.

Ормузкият проток – стратегическата точка на напрежение

В центъра на спора остава Ормузкият проток – ключов маршрут за световните доставки на енергийни ресурси. Иран блокира протока след началото на конфликта, което доведе до рязко повишение на цените на петрола и засили глобалната икономическа несигурност.

Техеран настоява да запази контрол върху стратегическия воден път и да събира транзитни такси, докато САЩ изискват свободно и безопасно корабоплаване без ограничения. Паралелно с преговорите американските военни съобщиха, че подготвят условия за разминиране на района, като според Вашингтон два американски военни кораба са преминали през протока. Иранските държавни медии обаче отрекоха подобно преминаване.

Ядрена програма, санкции и репарации

Вашингтон настоява Иран да предаде над 400 килограма високообогатен уран и да ограничи ядрената си програма, така че страната да не може да разработи ядрено оръжие. САЩ искат и ограничения върху програмата за балистични ракети.

От своя страна Техеран настоява за освобождаване на замразени ирански активи в чужбина, включително в Катар, за отмяна на санкциите и за изплащане на военни репарации. Иран поставя и условия за гаранции срещу нови военни действия, както и за изтегляне на американските сили от региона.

Според информация на Ройтерс високопоставен ирански източник е заявил, че САЩ са били готови да освободят част от замразените активи, но американски представител е отрекъл подобна договореност.

Иранската делегация пристигна в Исламабад облечена в черно в знак на траур за покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей и за загиналите във войната. По данни на иранските власти участниците са носили обувки и чанти на ученици, загинали при американски въздушен удар по училище в близост до военен обект.

По време на разговорите атмосферата е била променлива, като напрежението е нараствало и спадало в различни моменти, посочват източници от посредника Пакистан.

Заради срещата в Исламабад, град с над 2 милиона жители, бяха въведени извънредни мерки за сигурност, а по улиците бяха разположени хиляди представители на армията и паравоенни части.

Посредническата роля на Пакистан се разглежда като значима промяна в международната позиция на страната, която само преди година беше в дипломатическа изолация.

Конфликтът има и по-широки регионални измерения. Израел, който се включи във военните действия срещу Иран на 28 февруари, продължава удари срещу подкрепяни от Техеран бойци на „Хизбула“ в Ливан и подчертава, че тези операции не попадат в обхвата на примирието между Вашингтон и Техеран.

Крехко примирие и несигурни перспективи

Разговорите се проведоха на фона на крехко двуседмично примирие, което остава под въпрос след липсата на конкретен напредък. Взаимното недоверие между страните остава значително, а спорът за ядрената програма, санкциите и контрола върху 

Засега не е ясно кога ще бъдат подновени преговорите, но дипломатическите контакти ще продължат на експертно ниво. Изходът от тях се разглежда като ключов както за стабилността в Близкия изток, така и за глобалните енергийни пазари.