АП/БТА

Мощен, но неизползван механизъм отново на дневен ред след заплахите на Тръмп за Гренландия

Инструментът на Европейския съюз срещу икономическата принуда (ACI), за чието евентуално задействане заговори френският президент Еманюел Макрон след заплахите на Доналд Тръмп към европейски държави, противопоставящи се на намерението му да поеме контрол над Гренландия, представлява силен, но до момента неизползван търговски механизъм, с който ЕС разполага от 2023 г., отбелязва Франс прес.

Определян от някои като „търговска базука“ и замислен преди всичко като средство за възпиране, европейският инструмент срещу икономическата принуда има за цел да даде възможност на ЕС да реагира срещу всяка държава, която упражнява икономически натиск върху Съюза или негови членки.

Той позволява по-специално ограничаване на вноса от определена страна, блокиране на инвестиции или ограничаване на достъпа на нейните компании до конкретни обществени поръчки в рамките на ЕС.

Според европейското законодателство, влязло в сила през декември 2023 г., икономическа принуда е налице, когато трета държава „прилага или заплашва да приложи мерки, засягащи търговията или инвестициите“, с цел да повлияе на „законните суверенни решения на ЕС или на държава членка“.

„Този инструмент ще ни позволи да защитаваме с по-голяма увереност нашите законни права и интереси“, подчерта еврокомисарят Валдис Домбровскис при приемането на регламента през юни 2023 г.

По това време Брюксел обмисляше използването на механизма във връзка със спора между Литва и Китай. Вилнюс обвиняваше Пекин, че е блокирал литовския износ като отмъщение за откриването на литовско представителство в Тайван и тайванско представителство във Вилнюс.

Темата за задействането на Инструмента срещу икономическата принуда отново излезе на преден план през пролетта на 2025 г., когато Доналд Тръмп обяви мита върху европейски стоки. Тогава обаче ЕС не предприе подобни действия, което разочарова част от евродепутатите и анализаторите, според които възпиращият ефект на инструмента е минимален, ако той никога не бъде приложен.

Последните заплахи на Тръмп за увеличаване на митата срещу осем европейски държави – Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания – ако Гренландия не бъде „продадена“ на САЩ, предизвикаха остри реакции сред лидерите на ЕС и възобновиха дебата за прилагането на инструмента.

В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лидерът на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе призова за активиране на механизма, като посочи, че именно за такива случаи той е бил създаден.

Въпреки това остават редица неясноти – например колко време би отнело задействането му и какъв точно би бил неговият обхват, тъй като досега инструментът не е бил прилаган на практика.

Европейската комисия може да започне процедурата по своя инициатива или по искане на държава членка, припомня АФП.

Решението за активиране трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, което означава подкрепа от най-малко 55% от държавите членки, представляващи поне 65% от населението на Съюза.

Ако бъде одобрено, следва фаза на посредничество без предварително определен срок, в която Европейската комисия ще се опита да убеди засегнатата държава да прекрати спорните си действия.

Ако това не доведе до споразумение, Комисията предлага най-подходящите ответни мерки съгласно европейското законодателство.

Още по темата

Френски министър: Заплахите на Тръмп за мита са „икономическа война“

Париж предупреждава, че ЕС разполага с инструменти за отговор при реализиране на американските санкции

Още

Мелони: Заплахите на Тръмп за мита са грешка

Италианският премиер призовава НАТО да играе ключова роля в кризата около Гренландия

Още

Анализатор: Тръмп използва митата като инструмент за разделение в Европа

Според германска експертка действията му целят натиск върху съюзниците и отслабване на общата им позиция по Гренландия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.