Откритието подсказва, че традициите във винопроизводството в Кианти имат дълбоки корени, като част от сортовете показват връзки с древни лозови линии, засечени и в Южна Франция
Учени са реконструирали генетичната история на древни лозя в Тоскана чрез анализ на около 2000-годишни гроздови семки, открити в стари кладенци в района на Четамура дел Кианти.
Резултатите, публикувани в списание Journal of Archaeological Science и представени от „Юрикалърт“, дават нов поглед върху развитието на ранното винопроизводство в Европа.
Изследването показва, че още в периода между III век пр.н.е. и III век сл.н.е. районът е бил част от организирана селскостопанска система в рамките на Римската империя. Семките са се запазили благодарение на специфичните условия в дълбоки кладенци, където са били изхвърляни от местните жители.
Анализът на ДНК от десетки проби разкрива, че преобладаващата част от гроздето принадлежи на един и същ дълго съхраняван сорт, вероятно предаван от етруските към римляните. Генетичните маркери сочат, че този сорт е бил бял, което контрастира със съвременната доминация на червените вина в региона.
Откритието подсказва, че традициите във винопроизводството в Кианти имат дълбоки корени, като част от сортовете показват връзки с древни лозови линии, засечени и в Южна Франция.
Екипът открива и втори сорт, близък до разновидности, които днес се срещат в Централна и Източна Европа, включително районите около Унгария и Словения.
Проф. Нанси де Грамънд от Университета на щата Флорида твърди, че резултатите показват продължителна приемственост в лозарството от античността до днес. Подобна линия на развитие се подкрепя и от наблюденията на д-р Нейтан Уелс, който подчерта, че съвременните сортове носят генетична връзка с древните римски лози.
