АП/БТА

Коалицията в Берлин изчисти спорните моменти около модела за доброволна военна служба, който предвижда и възможност за частично връщане на наборната служба при недостиг на кадри.

Партиите в управляващата коалиция в Германия постигнаха съгласие по дълго обсъждания въпрос за нов модел на доброволна наборна военна служба и по мерките за увеличаване на числеността на Бундесвера, съобщава ДПА.

Според правителствения план, ако доброволците се окажат недостатъчни за попълване на армейските редици, парламентът ще разполага с възможност да въведе задължителна служба. При този сценарий наборниците, които ще бъдат призовани, ще се избират на случаен принцип.

Правителството, сформирано от консервативния блок на канцлера Фридрих Мерц и левоцентристките социалдемократи, предлага връщане на наборната служба, но в доброволен формат, като средство за укрепване на армията.

Въпреки това коалиционните партньори срещат трудности да уточнят ключови детайли, включително как да се постъпи, ако броят на желаещите да служат не е достатъчен, за да компенсира недостига от военнослужещи.

Дискусиите протичат на фона на засилена тревога за сигурността в Европа, породена от продължаващата повече от три години руска война срещу Украйна, отбелязва ДПА.

Още по темата

В Германия арестуваха предполагаем член на Хамас

Прокурорите твърдят, че през август „той е придобил автоматична пушка, осем пистолета Glock и повече от 600 патрона в Германия“ и ги е прехвърлил на друг заподозрян

Още

Превъоръжаването на Германия променя баланса на силите в Европа

Докато Берлин отново се превръща във водеща военна сила на континента, Париж и Варшава са изправени пред дълбока политическа промяна.

Още

Google планира да инвестира 5.5 млрд. евро в Германия

Германия отвори врати за първия си център за данни на Google през 2023 г. Центърът в Ханау, източно от Франкфурт на Майн, сега ще бъде разширен като част от инвестиционната схема на Google

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.