„Караш Инвест“ и „Ахелой ОПМ“ вече са стратегически обекти от значение за националната сигурност. Решението връща на дневен ред проекта за завод за барут край Смядово, който беше блокиран през 2024 г.
Решението на Министерския съвет е свързано с дейността на двете компании в производството, търговията и съхранението на продукти за отбраната. Според мотивите на кабинета това има значение за планирането на гражданските ресурси за отбрана и за укрепването на отбранителните способности на страната.
Една от компаниите – „Караш Инвест“, е свързана с оръжейния производител Емилиян Гебрев. Неин собственик е синът му Христо Гебрев. Именно дружеството стои зад инвестиционния проект за изграждане на завод за барут край Смядово.
Проектът беше блокиран през 2024 г.
Сегашното решение има и политически контекст. Подобна процедура беше започната през 2024 г., но тогава предложението не беше прието, след като ДАНС оттегли предварително даденото си положително становище.
Тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов впоследствие заяви, че според него зад блокирането е имало намеса на Делян Пеевски. По думите на Богданов Пеевски е направил две телефонни обаждания във връзка с процедурата.
Тези твърдения са публично известни, но Пеевски не ги е потвърдил. ДАНС също не е дала публично обяснение за оттеглянето на положителното си становище тогава.
Какво се променя сега?
Включването на „Караш Инвест“ в списъка поставя дружеството под специален режим на наблюдение и контрол от ДАНС по отношение на рисковете и мерките за физическа и информационна защита.
Важно е обаче да се уточни, че самото включване в списъка на стратегическите обекти не представлява разрешение за строеж. То дава на проекта статут, свързан с националната сигурност, и улеснява административното му придвижване, но за реалното изграждане на завода са необходими и останалите законови процедури.
Проектът предвижда изграждането на производствена мощност за двуосновни барути, предназначени за минометни и артилерийски боеприпаси, както и за твърди ракетни горива. Според публикувани данни максималният планиран капацитет е до 1200 тона годишно.
Второ предприятие също влиза в списъка
В списъка е включена и „Ахелой ОПМ“ – компания, чиято дейност е свързана с производството и търговията с продукти за отбраната.
Правителството посочва, че включването на двете предприятия е продиктувано от значението на тяхната дейност за отбранителните способности на България.
На фона на войната в Украйна
Решението идва в момент, в който европейските държави увеличават производствения си капацитет за боеприпаси и барут.
България също работи по разширяване на отбранителната си индустрия. Паралелно се развиват и проекти с германския производител Rheinmetall за изграждане на нови мощности у нас.
За проекта край Смядово обаче сегашното решение има допълнителна тежест, тъй като възстановява процедура, която беше блокирана преди повече от две години.
Кой е Емилиян Гебрев?
Емилиян Гебрев е основател и собственик на оръжейната компания „ЕМКО“, създадена през 1992 г. Фирмата се занимава с производство, търговия и износ на боеприпаси и продукти за отбранителната индустрия. Преди да започне частния си бизнес, Гебрев е работил в държавната оръжейна компания „Кинтекс“.
Името му стана международно известно през 2015 г., когато Гебрев, синът му Христо и производственият директор на „ЕМКО“ Валентин Тахчиев бяха приети в болница със симптоми на тежко отравяне.
Разследвания на българската прокуратура и международни журналистически екипи по-късно свързаха случая с руски офицери от военното разузнаване ГРУ. Bellingcat идентифицира участници от подразделение 29155 на ГРУ, които са били в България около времето на отравянето. Българските власти повдигнаха задочни обвинения на руски граждани по случая.
Взривове и пожари около бизнеса на Гебрев
Историята на „ЕМКО“ през последните 15 години е белязана и от поредица сериозни инциденти.
2011 г. – Ловни дол: На 12 ноември взрив унищожава склад на „ЕМКО“ край село Ловни дол. В него се съхраняват боеприпаси и взривни вещества. Години по-късно прокуратурата включва случая в разследване на серия взривове в български обекти от военно-промишления комплекс и заявява, че проверява версия за саботаж. Няма влязла в сила присъда, установяваща извършителя.
2015 г. – Иганово: През март и април избухват два взрива в складове на ВМЗ-Сопот край Иганово. Част от унищожената продукция е собственост на „ЕМКО“. Само седмици по-късно Гебрев, синът му и директорът на компанията са отровени. Прокуратурата впоследствие разглежда отделните случаи в контекста на предполагаеми действия на руски агенти.
2022 г. – Карнобат: На 31 юли мощен взрив и пожар разрушават склад на „ЕМКО“ край Карнобат. В него са се съхранявали боеприпаси с отпаднала необходимост. При инцидента няма работници в обекта.
2023 г. – отново Карнобат: На 25 юни избухва нов взрив в склад край Карнобат, където се съхраняват материали и продукти за производство на боеприпаси. Разследването по случая по-късно е прекратено без установени извършители.
Август 2026 г. – Белица: На 10 август пожар и последвали взривове избухват в производствената база на „ЕМКО“ край село Белица, община Трявна. Евакуирани са около 300 работници, задействана е системата BG-ALERT, а пожарът се разраства към близкото село Радоеви. Няма загинали и пострадали. Разследването за причините продължава.
Септември 2026 г. – Горни Върпища: В нощта срещу 12 септември пожар и последвали взривове избухват в складова база на „ЕМКО“ край Горни Върпища, между Трявна и Царева ливада. В обекта са се съхранявали боеприпаси и барути. И при този случай първоначално няма данни за загинали или пострадали. Разследването продължава и се проверяват различни версии.
Така около „ЕМКО“ вече се оформя дълга хронология от взривове, пожари и отравянето на собственика на компанията. Важно е обаче да се прави разграничение между установените факти и версията за руска намеса: българската прокуратура е свързвала част от по-старите случаи с предполагаема дейност на ГРУ, но причините за най-новите инциденти през 2026 г. все още се разследват.
