"При напрежение в Черно море корабните компании избягват маршрутите, а застраховките вече са проблем", каза още депутатът от "Прогресивна България"
"България е един от големите производители на зърно в Черноморския регион, а значителна част от износа се осъществява по море. Това поставя въпроса как ще продължат доставките и износът при нарастващото напрежение в Черно море. България произвежда между 7,5 и 9 млн. тона пшеница годишно, около 2 млн. тона царевица и приблизително 1 млн. тона слънчоглед“.
Това обясни Явор Гечев от „Прогресивна България“ пре НОВА ТВ. По думите му голяма част от тези количества традиционно се транспортират с кораби.
"Теоретично плавателните съдове могат да се движат през българските териториални води към Босфора, но при напрежение в Черно море корабните компании избягват определени маршрути. Допълнителен проблем са застраховките. От една година насам станаха кошмарно скъпи“.
Гечев допълни, че след последните инциденти част от компаниите временно са спрели да застраховат товари по такива маршрути. Той коментира и възможността евентуално спиране на корабоплаването да се отрази върху доставките на суровина за „Лукойл“.
„Не мисля, че ще се стигне до такъв тип ситуация. Няма нужда от психоза“.
По повод атаката срещу корабите в Черно море и липсата на официално установен извършител Гечев призова за предпазливост.
„Когато става въпрос за дипломация и близки конфликти, не трябва да сме ястреби при недоказани неща. Трябва да сме дипломатично разумни и да пазим икономическите си интереси“.
Според него решението на Консултативния съвет по национална сигурност да се изчака пълното разследване е свързано именно с необходимостта да се установи какъв тип са използваните дронове и откъде са били. Той отбеляза, че нито Русия, нито Украйна официално са потвърдили участие в атаката. По думите му трябва да се събират конкретни доказателства – части от дронове, данни за пораженията по корабите и друга информация, която може да помогне за установяване на произхода на атаката.
Гечев посочи и друг въпрос, който все още няма ясен отговор – какъв точно е бил товарът на потъналия кораб.
„Доколкото имам информация, не е станало ясно какъв точно е товарът“.
По думите му фактът, че корабът е потънал изключително бързо – за около три минути, поставя допълнителни въпроси, които могат да бъдат изяснени при обследването на останките. За другия кораб е известно, че е превозвал зърнени култури. Гечев обаче отбеляза, че при международните превози понякога има разминавания между деклариран и действителен товар, поради което и този въпрос трябва да бъде проверен.
„Всички си задаваме въпроси и имаме мнения на базата на собствената си информация. Но съм научил във времето да правя разлика между собствено оценение и информация, която представляваш по някакъв начин държавата“.
Гечев очаква в началото на новата износна кампания да се търсят алтернативни и по-близки маршрути за транспортиране на зърното.
„Ние сме в началото на износа на тази реколта, включително от държавите, които са в конфликт. Тепърва ще се търсят коридори“.
По думите му вероятно ще се търсят маршрути, които са по-близо до крайбрежието и позволяват по-голяма сигурност за корабите и товарите.
