Политическите сили се разминаха както за произхода на атаката срещу двата кораба, така и за решенията, предложени след заседанието
Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност приключи с общо осъждане на атаките срещу търговски кораби в Черно море, но и с различни позиции на участниците за това кой стои зад тях и как България трябва да реагира.
"Войната на Русия срещу Украйна доведе до значителни рискове за сигурността в Черно море. Застрашава се морската сигурност и свободното корабоплаване", заяви Йотова.
Сред обсъдените мерки са ускоряване на модернизацията на Българската армия и придобиването на способности за противодействие на дронове, както и засилване на координацията с Румъния и Турция. България ще предложи и създаването на европейски механизъм за гарантиране на свободното и безопасно корабоплаване в Черно море.
Обсъдена е и възможността страната да работи за мораториум върху бойните действия в Черно море, договорен между България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия.
"Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, резултатът в логичен план е в полза на Русия. Но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства", заяви Радев.
България ще потърси координация с Турция и Румъния и съдействие от партньорите от САЩ за изследване на районите на ударите и издирване на отломки от дроновете.
"Едва тогава можем да кажем какъв е дронът и кой е осъществил атаката", подчерта премиерът.
Той коментира и думите на украинския президент Володимир Зеленски.
"Моята работа не е да репликирам Зеленски, а да установя истината", каза Радев.
По думите му към момента няма пряка заплаха за националната сигурност, въпреки че войната вече е достигнала и до българската изключителна икономическа зона.
"Правителството има достатъчно информация, за да посочи кой е причинителят, но това трябва да го направят те", заяви Станислав Анастасов.
Той призова управляващите открито да представят информацията, с която разполагат.
"На България като достоен член на НАТО и на Европейския съюз ѝ отива правителството да излезе и открито да заяви тази информация, защото българските граждани искат отговор", каза Анастасов.
"Това, което стана категорично ясно от този КСНС, е, че има достатъчно индикации за ясна руска намеса в потапянето на единия кораб и ударите на другия кораб", заяви Мирчев.
"Не си спомням на масата хора, които да имаха съмнение, че Русия стои зад тази атака", добави той.
ДБ влезе в заседанието с осем предложения, сред които по-активно участие на България в противодроновите способности на НАТО, постоянна координация с Румъния и Турция и изпращане на нота до Русия с искане да бъдат прекратени военни или други нападателни действия в българската изключителна икономическа зона.
По думите му то не е било подкрепено от ПП, ДБ, ДПС и "Възраждане".
"Така че общо са четири. Даже тук стои въпросът дали всъщност се прие този текст, защото по вътрешните правила са необходими три четвърти от участниците", заяви Денков.
С критики към предложеното становище излезе и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.
"Имаше предложение за становище от страна на президентската институция, което няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори", заяви той.
Според Костадинов документът разглежда последствията от ситуацията в Черно море, но не дава достатъчно отговори за причините. Той постави и въпроса как България ще участва активно в процеса за постигане на мир, докато едновременно подкрепя санкциите срещу Русия.
"Аз зададох въпроса: Как?", каза Костадинов.
По думите му по време на заседанието не е получил отговор на поставените въпроси.
Така след КСНС участниците се обединиха около необходимостта от засилване на сигурността в Черно море и защитата на българската изключителна икономическа зона, но останаха сериозни различия както за произхода на атаката срещу двата кораба, така и за част от конкретните действия, които България трябва да предприеме.
