Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ официално отмени санкциите срещу отстранения от длъжност президент на Република Сръбска Милорад Додик и срещу Желка Цвиянович, член на председателството на Босна и Херцеговина, съобщават босненските медии.
От санкционния списък са премахнати също членове на семейството на Додик, негови фирми и близки сътрудници, потвърдиха източници на регионалната телевизия N1.
Решението е резултат от неофициално споразумение между Додик и новата американска администрация, като според босненската редакция на N1 отмяната е била очаквана и е представлявала част от по-широк дипломатически процес.
Този ход бележи значителна промяна в санкционната политика на Вашингтон спрямо Босна и Херцеговина, като се има предвид, че Милорад Додик беше под американски санкции още от 2017 г. Тогава той беше обвинен в възпрепятстване на прилагането на Дейтънското мирно споразумение, с което бе сложен край на войната в Босна (1992–1995 г.), както и в корупционни практики и злоупотреба с власт.
Освен Додик, който е известен с националистическите си и открито проруски позиции, OFAC е премахнал санкциите срещу още 48 физически и юридически лица, включени в Програмата за санкции за Западните Балкани, съобщава Радио Свободна Европа.
В изявление на Министерството на финансите се подчертава, че САЩ редовно преразглеждат санкционните си режими, за да се уверят, че те „подкрепят икономическите интереси на страната и стратегическите цели, свързани с националната сигурност и външната политика“.
„Конструктивните действия на парламента на Република Сръбска през последните седмици допринасят за по-голяма стабилност в Босна и Херцеговина и отварят възможности за партньорство със САЩ, основано на взаимни интереси, икономически потенциал и споделен просперитет. Ще продължим сътрудничеството с всички политически сили в страната, за да насърчаваме общите приоритети“, се казва в решението на OFAC.
Според Дейтънското мирно споразумение, Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена основно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, обединяваща бошняци и босненски хървати. Двете части имат собствени правителства и парламенти, но споделят общи държавни институции, като армия, съдебна система и данъчна администрация.
През август Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на Централната избирателна комисия да прекрати президентския мандат на Милорад Додик, след като той бе осъден на една година затвор за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност. Освен това съдът наложи на Додик шестгодишна забрана да заема държавни длъжности. Политикът обаче откупи присъдата си, което е позволено от местното законодателство.
По-рано този месец парламентът на Република Сръбска назначи Ана Тришич Бабич – дългогодишен съюзник на Додик – за временен президент на ентитета. Тя ще изпълнява длъжността до насрочените президентски избори на 23 ноември, когато ще бъде избран нов държавен глава на Република Сръбска.
Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров обяви днес, че „в кулоарите на III-тата Минска международна конференция за евразийска сигурност е разговарял с лидера на босненските сърби Милорад Додик за текущото състояние в Босна и Херцеговина, в контекста на вътрешнополитическата криза в тази страна“
Милорад Додик заяви, че обявеният референдум ще се проведе, защото е важно политическо събитие за Република Сръбска. Додик днес е в Минск, Беларус, на Международната конференция по сигурност, където ще се срещне с руския външен министър Сергей Лавров.
Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гражданите ще трябва да отговорят дали решението за отстраняването на Додик трябва да бъде изпълнено. На 23 ноември са насрочени и избори за нов президент
Коментари (0)