Тялото на Рошчина е върнато на семейството ѝ напълно обезобразено, като от него са липсвали ключови вътрешни органи и части, включително очите, ларинксът и части от мозъка
В последните дни американският журналист Евън Гершкович, който като кореспондент на The Wall Street Journal бе арестуван от руските служби през март 2023-та г. по обвинения в шпионаж, хвърли нова светлина за периода, в който той бе държан 491 дни изолация в московския затвор Лефортово. Журналистът бе освободен през август 2024 г. при най-голямата размяна на затворници между САЩ и Русия от Студената война насам.
В разговора пред The Washington Post Гершкович подчерта, че руските власти са действали изключително пресметнато с него и са го третирали добре, съзнавайки високата му политическа стойност като евентуална разменна монета. За да илюстрира истинското лице на системата обаче, той направи контраст с бруталната съдба на своята украинска колежка Виктория Рошчина, заловена в същия период в окупираните територии.
Свободата на словото в условия на окупация
Трагичната съдба на младата украинска журналистка Виктория Рошчина се превърна в един от най-мрачните символи на цената, която независимите репортери плащат в зоните на военни конфликти. Рошчина, която изчезна безследно и впоследствие почина при жестоки обстоятелства в руски плен на едва 27-годишна възраст, посвети кариерата си на това да предава истината директно от фронтовата линия.
Като репортер на свободна практика тя сътрудничеше активно с водещи местни и международни медии, сред които „Украинска правда“, „Hromadske“ и „Радио Свободна Европа“. Известна сред колегите си със своя безкомпромисен подход и силен характер, тя отразяваше руската инвазия от най-опасните точки, включително по време на опустошителната обсада на Мариупол. За своята отдаденост през 2022 г. тя бе удостоена с престижната международна награда „Кураж в журналистиката“ (Courage in Journalism Award) от Международната медийна фондация на жените (IWMF).
През март същата година тя бе задържана за първи път от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) за десет дни в окупирания град Бердянск, но веднага след освобождаването си отказа да спре работа и продължи да търси начини да разказва за живота под окупация.
Писмо от Москва
Фаталният обрат в живота ѝ настъпва през август 2023 г., когато журналистката предприема изключително рисковано служебно пътуване през Полша и Русия в опит да достигне до окупираната от руските сили източна част на Украйна и района около Запорожката АЕЦ. Малко след преминаването на границата тя изчезва безследно, а руските власти налагат пълно информационно затъмнение. В продължение на осем месеца семейството ѝ не получава никаква вест за нейната съдба, докато едва през май 2024 г. Министерството на отбраната на Русия официално признава в писмо до нейния баща, че Виктория е задържана и се намира на руска територия. Въпреки това признание, на нея така и не ѝ бяха повдигнати официални обвинения, нито ѝ бе осигурен достъп до адвокат, независими лекари или международни наблюдатели.
В разговора си с The Washington Posht Евън Грешкович казва, че Рошчина е била убита в руски плен, а тялото ѝ е върнато на нейното семейство в чувал за трупове и без вътрешни органи, лишавайки близките ѝ от възможността да разберат какво се е случило с нея.
Чувал от Москва
Официално смъртта на Виктория Рошчина настъпва на 19 септември 2024 г., като според разследванията тя издъхва в резултат на тежкия режим и насилието, на което е подложена в следствения изолатор СИЗО-2 в Таганрог - институция, добила зловеща слава с бруталното отношение към пленници.
Тленните ѝ останки са върнати в Украйна в чувал при обмен на тела в края на февруари 2025 г., като в предавателните документи на руската страна трупът фигурира под графата „неидентифициран мъж“. Самоличността на младата журналистка е окончателно потвърдена след ДНК анализ в края на април 2025 г., когато започва и официалното разследване на украинските правоохранителни органи
Аутопсията на свободата на словото
Официалната аутопсия в Украйна показва, че тялото на младата жена е тежало едва около 30 килограма, което свидетелства за системно гладуване и изтощение. По останките са открити следи от тежко физическо насилие, включително счупена кост на врата, счупени ребра и белези от електрошокове, нанесени приживе в прословутия с бруталността си руски затвор в Таганрог.
Журналистическото разследване и съдебномедицинските експертизи сочат още, че руската страна е направила съзнателен опит да прикрие следите от мъченията преди транспортирането на трупа. Тялото на Рошчина е върнато на семейството ѝ напълно обезобразено, като от него са липсвали ключови вътрешни органи и части, включително очите, ларинксът и части от мозъка. Тези разкрития предизвикаха вълна от международно възмущение сред правозащитни организации и световни медийни съюзи.
Към днешна дата Главната прокуратура на Украйна разследва случая официално като военно престъпление и умишлено убийство, а трагедията на Виктория Рошчина остава едно от най-жестоките доказателства за безпощадната разправа на Кремъл с независимите украински гласове.
