Украинският президент Володимир Зеленски възнамерява да разшири военната офанзива срещу големи петролни съоръжения дълбоко във вътрешността на Русия.
„Ударихме определен брой от техните рафинерии – те имат проблем. Когато започнаха възстановяването и видяха опашките от автомобили, пренасочиха обемите към други рафинерии“, каза Зеленски по време на среща с малка група журналисти, включително от POLITICO, в Киев.
„Затова задачата ни е напълно ясна – да продължим работата си по другите предприятия, които увеличават производството, особено на дизел. Просто трябва да работим по това всеки ден“, добави той.
Според данни на BBC, от януари досега Украйна е поразила 21 от общо 38-те големи руски петролни рафинерии. Целта е да се парализира руската петролна индустрия и да се прекъсне основният източник на приходи за военната машина на Москва. Зеленски вярва, че комбинираният ефект от тези удари, заедно с американските санкции и мащабния заем от ЕС, финансиран чрез замразените руски активи, може да принуди Владимир Путин да седне на масата за преговори.
Зеленски подчерта, че макар Киев да очаква съюзниците да продължат да предоставят далекобойни ракети, развитието на местни способности за дългобойни удари е стратегически приоритет. Той уточни, че около 90% от атаките в дълбочина срещу руска територия се извършват с украински дронове и крилати ракети, докато британските Storm Shadow и френските SCALP се използват по-рядко.
„Далекобойните способности са част от нашата независимост и ще бъдат най-важният елемент за гарантиране на мира“, каза Зеленски в обръщението си към нацията в понеделник вечер. „Всички цели за удари в дълбочина трябва да бъдат осигурени до края на годината, включително разширяване на нашия обхват.“
По-рано той се срещна с украински производители на дългобойни оръжия и нареди на правителството да сключи 57 дългосрочни договора с компании, произвеждащи ключови дронове и ракети до края на годината.
Украйна също изгражда запас от своите нови домашно произведени крилати ракети Flamingo, с които, по думите на президента, планира „масивен удар по Русия до края на годината“.
„Трябва да работим всеки ден, за да отслабваме руснаците. Техните военни средства идват от петрол“, каза Зеленски. Той подчерта, че атаките срещу енергийните обекти на Русия са част от по-широка стратегия за натиск, чиято цел е да принуди Кремъл да сложи край на войната.
Ключов елемент от тази стратегия, според него, е размразяването на 140 милиарда евро руски активи, които ЕС държи, за да бъдат използвани като компенсационен заем в полза на Украйна. Зеленски изрази надежда, че лидерите на ЕС ще одобрят мярката на срещата си през декември.
„Най-страшното за Путин в цялата история с руските активи е, че Европа може да даде ясен сигнал – няма смисъл да продължава войната на изтощение, защото няма да има финансова изгода“, заяви украинският лидер.
Зеленски благодари на САЩ за новите санкции срещу руските петролни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“ и изрази надежда, че президентът Доналд Тръмп, по време на предстоящата си среща с китайския лидер Си Дзинпин тази седмица, ще успее да убеди Пекин да намали покупките си на руски петрол.
„Всичко това е в правилната посока – санкции, оръжия, използване на активи. Това е натискът, който може да принуди Русия да бъде готова да приключи войната“, заключи Зеленски.
По думите му Киев вече работи с ЕС върху нови механизми за дългосрочно финансиране и съвместни отбранителни инициативи, които да укрепят способността на Украйна да се противопоставя на руската агресия.
Украинският лидер уточни, че целта на бъдещия документ е да очертае основните стъпки за постигане на устойчиво примирие, но без компромис по въпроса за териториалната цялост на Украйна
Посещението на Зеленски във Великобритания се провежда на фона на срещата на „Коалицията на желаещите“, която също се състои днес в Лондон. Форумът ще бъде посветен на обсъждането на нови мерки за засилване на натиска върху Русия, както и на разширяването на отбранителните способности на Украйна чрез международна подкрепа и сътрудничество
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)