Сигналите за ухапвания от кърлежи стават все по-чести с настъпването на топлото време, като такива случаи се отчитат не само в горите и планините, но и в градските паркове.

Инфекциите, които кърлежите пренасят, опасностите при ухапване и правилната реакция след него коментира специалистът по инфекциозни болести д-р Радина Андонова в ефира на БНР.

"Най-честата инфекция, пренасяна от кърлежите у нас, остава лаймската болест - борелиозата", посочи специалистът. По думите ѝ, освен нея в България се срещат още марсилска треска и котреска, както и по-редки, но тежки заболявания като кримска-конго хеморагична треска.

Според д-р Андонова, макар кърлежът да може да се впие навсякъде по тялото, най-често това се случва в областта на долните крайници, сгъвките, слабините, под мишниците и по окосмената част на главата.

"Все по-често откриваме кърлежи по скалпа, където трудно се забелязват навреме", предупреждава тя.

По думите на д-р Андонова най-важното е кърлежът да бъде отстранен възможно най-бързо, тъй като времето е от ключово значение.

"Колкото по-малко стои кърлежът в тялото, толкова по-малка е вероятността да настъпи заразяване", посочва лекарят.

Най-добре е паразитът да бъде премахнат от медицински специалист. Когато това не е възможно, кърлежът трябва внимателно да се извади с пинсета чрез издърпване нагоре, без да се върти.

"Не бива да се маже с олио, оцет или други течности. Това са стари и погрешни практики“, отбелязва д-р Андонова.

Появата на зачервяване около мястото на ухапването често предизвиква паника у хората, но в повечето случаи това е нормална реакция.

"Токсиоалергичната реакция е нещо обичайно и отшумява за няколко дни. Това не означава автоматично лаймска болест", казва д-р Андонова.

По-сериозен признак е т.нар. еритема мигранс - характерно зачервено петно, което постепенно се разширява и може да се появи между петия и тридесетия ден след ухапването.

Сред допълнителните симптоми са повишена температура, отпадналост, мускулни болки и усещане, наподобяващо вирусна инфекция.

Според новите медицински препоръки изследването на вече изваден кърлеж често се оказва ненужно, въпреки че много хора продължават да го носят за лабораторен анализ.

"Дори кърлежът да е носител на лаймска болест, това не означава, че човекът е заразен", посочва специалистът.

По думите ѝ кръвните изследвания за лаймска болест имат смисъл да бъдат направени най-рано 21 дни след ухапването.

"Кърлежите, които пренасят лаймска болест, са разпространени навсякъде - и в природата, и в градска среда", подчертава тя.

Според нея кръвните изследвания за лаймска болест е препоръчително да се правят най-рано 21 дни след ухапването.

При разходки сред природата лекарят препоръчва носенето на дълги панталони, високи чорапи, светли дрехи и облекло с дълги ръкави.

По думите ѝ е препоръчително за кожата да се използват репеленти, а за дрехите - препарати с перметрин.

"Кърлежите могат да бъдат навсякъде. Затова профилактиката и бързата реакция остават най-сигурната защита", отбелязва д-р Андонова.