За 2025 г. хоспитализациите в България надхвърлят 2,5 млн. В страната има над 340 болници и всички те биват на практика стимулирани да приемат все повече пациенти и да ги лекуват все по-дълго. Това обяви старшият икономист от Института за пазарна икономика Петя Георгиева по повод данните от предстаяща дискусия, посветена на броя на болниците в България и тяхното бъдеще.
Според Георгиева това е фрапираща цифра за държава с население около 6,5 милиона души и ясен знак, че моделът не работи в полза на пациента, дори без да се говори за измами или нередности.
Тя сподели, че няма универсално решение за проблемите в бъдещето на болниците. "Различните видове лечебни заведения изискват различни подходи. Изнасянето на част от болничните дейности извън болниците би довело до естествена трансформация на самите лечебни заведения", коментира Георгиева.
По думите й основният принцип, който трябва да води реформите, е интересът на пациента – да се прецени дали човекът, попаднал в системата, действително има нужда от конкретната услуга и как тя може да бъде предоставена с най-високо качество и с наличния ресурс. Именно това, подчерта Георгиева, трябва да бъде в основата на разговора за бъдещето на болниците в България.
Георгиева заяви, че в България има над 340 болници и те са толкова от много години насам. "Самият брой лечебни заведения не е основният проблем. По-сериозното предизвикателство е огромният брой болнични легла и фактът, че болничната помощ на практика поглъща голяма част от ресурса на здравната система", заяви тя.
По думите й настоящият модел е структуриран така, че насърчава пациента да стига до болница, често когато вече е в по-тежко състояние.
"През болниците преминава изключително голям обем дейности, като значителна част от тях могат сравнително лесно да бъдат изнесени в извънболничната помощ, без това да създава риск или неудобство за пациентите", заяви икономистът.
Според Георгиева ефективността на лечебните заведения в голяма степен се корени в организацията на процесите в рамките на болниците – как протича пътят на пациента, колко време отнема обслужването, кога и от какви специалисти получава внимание. Именно тези процеси са основният двигател на разходите и обясняват големите различия в ефективността между болници със сходен профил.
Според данни на ИПИ когато се сравняват лечебни заведения от една и съща категория, при еднакви индикатори и сходни условия, ясно се вижда, че част от тях се справят значително по-добре от други. Това означава, че всяка болница има потенциал да подобри ефективността си, независимо от мащаба или броя обслужвани пациенти, ако направи задълбочен анализ на собствената си дейност и организация.
Според Георгиева основен проблем е моделът на финансиране, базиран на клинични пътеки и той стимулира лечебните заведения да приемат повече пациенти, да ги задържат по-дълго и да предоставят услуги, които в някои случаи не са медицински необходими или биха могли да се извършват извън болницата.
Форумът се организира от Института за пазарна икономика и е част от инициативата "Здравен инкубатор", в рамките на която институтът разработва и представя здравни анализи с цел подобряване на функционирането на българската здравна система, съобщи "Актуално".
Темата "Икономисти говорят за здраве" поставя фокус върху бъдещето на болниците, проблемите пред болничната мрежа, възможните решения и ефективността на лечебните заведения.
Според Жельо Бойчев казусъст касае т.нар. съгласувани практики – тръжни манипулации, предварително разпределяне на пазара, предварително уговаряне на цената, а оттам предопределяне на печелившия участник
Всички прегледи и изследвания, задължително се вписват, каза той
От Националната здравноосигурителна каса извършват проверки по казуса
Коментари (0)