Въпреки стабилните правни рамки, публичните институции в региона намират нови начини да възпрепятстват прозрачността, установява нов доклад на BIRN
Заявките за свобода на информацията са се увеличили в Западните Балкани и "прозрачността може да се подобрява във формално отношение", но институциите са намерили нови начини за отказване на обществен достъп до информация на практика, предупреждава нов доклад, публикуван във вторник, базиран на работата на журналистите на BIRN през 2025 година, предаде Balkan Insight.
"Забавените реакции, административните бариери, ограниченото прилагане и различните институционални практики продължават да влияят едновременно на правото на обществеността да знае", каза на събитието по случай откриването Гентиана Мурати, заместник-регионален директор на BIRN.
Докладът анализира 1740 заявления за достъп до информация, подадени от журналисти на BIRN през 2025 г. в шест страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово и Сърбия.
"Данните за заявките за достъп до информация на BIRN от 2022 до 2025 г. показват ясен скок в използването на информация от журналисти в целия регион, съпроводен от постепенно повишаване на процента на одобрение [за заявки за достъп до информация] (от 38,03% през 2022 г. до 58,22% през 2025 г.). Но тази възходяща тенденция прикрива упорита структурна реалност: информация може да се изисква по-често и да се предоставя по-често, но достъпът до нея все още рутинно е прекъсван."
"Административното мълчание [неотзивчивостта към заявленията за достъп до информация] продължава да засяга значителен дял от заявленията (28,16% през 2025 г.), докато необоснованите откази, липсата на отговор, продължителните процедури по обжалване и лошото прилагане на обвързващите решения продължават да подкопават ефективността на режимите за достъп до информация", обяснява докладът.
Според доклада, "въпреки като цяло стабилните правни рамки, регулаторната неяснота, широкото използване на изключения и рискът от законодателно отстъпление заплашват да отслабят гаранциите за прозрачност и да ограничат ефективния обществен достъп до информация", добавяйки, че е имало и опити за внасяне на законови изменения, които биха "разширили изключенията, засилили ограниченията, свързани със защитата на данните, и въвели потенциални процедурни пречки, които биха могли да възпрепятстват достъпа до информация на практика".
"В същото време журналисти в целия регион съобщават, че съществуващите изключения често се тълкуват широко или се прилагат избирателно, за да се откаже достъп до информация, особено в политически чувствителни случаи, докато тестовете за обществен интерес и оценките за пропорционалност често се пренебрегват", добавя се в доклада.
Например в Косово "в няколко случая институциите обосноваха отказите си, като твърдяха, че поисканата документация е част от текущи разследвания на прокуратурата" или е "държавна информация".
В Черна гора на журналисти от BIRN често е бил отказван достъп, като е била изтъквана липса на административен капацитет. Имало е и случаи, в които Агенцията за защита на личните данни и свободен достъп до информация е уважавала изцяло жалбите на BIRN Черна гора, но достъпът все пак е бил отказван от институцията.
В Северна Македония, според доклада, "Държавната комисия за предотвратяване на корупцията е отхвърлила искания, свързани с предполагаемо неправомерно сертифициране на длъжностно лице, позовавайки се на защита на личните данни и текущи прокурорски производства. Информацията е предоставена след обжалване."
Меги Речи, автор на доклада, заяви, че той "разкрива парадокс: докато информация се изисква по-често и се предоставя по-често от всякога, институционалното мълчание, забавянията и широко разпространеното пренебрегване на правните задължения продължават да подкопават самата цел на прозрачността".
Речи отбеляза, че разследванията, представени в доклада, "показват как достъпът до информация е пряко свързан с обществената безопасност, опазването на околната среда, публичните разходи и демократичния контрол. Секретността не само възпрепятства журналистиката, но и отслабва способността на обществото да предотвратява вреди и да държи властта отговорна".
"Когато институциите могат да пренебрегнат правно обвързващи решения практически без последствия, механизмите за надзор губят своя авторитет и общественото доверие ерозира", каза тя.
