В началото на май молдовският президент Мая Санду и румънският ѝ колега Никушор Дан публикуваха съвместна снимка на страниците си във Facebook: те седят усмихнати, един до друг, в румънски военен самолет. "Заедно с президента Никушор Дан сме на път за столицата на Армения, където ще се проведе срещата на Европейската политическа общност", написа Мая Санду.

Това беше първият път, в който лидерите на Република Молдова и Румъния пътуваха заедно за международна среща и бяха посрещнати като дует при пристигането си на летището. Жестът вероятно не беше случаен: това е ясно послание за все по-важния въпрос за възможността за (повторно) обединение на Република Молдова и Румъния.

За първи път и в двете страни на власт са едновременно лидери, които имат положителна позиция по отношение на обединението. Всички предишни молдовски президенти се противопоставяха на това, докато в Румъния само Траян Бъсеску (президент от 2004 до 2014 г.) беше твърд защитник на "юнионизма".

"Румъния е готова"

Настоящият молдовски президент Мая Санду е известен поддръжник на обединението, но все още избягва темата. Едва през последните месеци, в няколко интервюта за чуждестранни медии, тя открито се обяви в полза на обединението. През януари 2026 г. тя заяви пред Би Би Си, че лично ще гласува на референдума за обединението – което накара някои молдовски опозиционни политици да призоват за отстраняването ѝ от длъжност заради "държавна измяна". В края на април тя отново се застъпи за това в интервю за журналисти от Le Monde.

Румънският президент Никушор Дан открито подкрепя идеята и заявява: "Румъния е готова". Същевременно той е първият румънски президент, който не заема патерналистично отношение към значително по-бедните си "братя и сестри в североизточната част", а се отнася равностойно към съседната страна и нейните граждани. Това е добре прието в Република Молдова.

Освен това Мая Санду и Никушор Дан имат близки лични отношения. И двамата преди това са били антикорупционни активисти и са се борили срещу произвола и злоупотребата с власт. Мая Санду, както много от сънародниците си, също е гражданка на Румъния. Като президент тя подкрепи Никушор Дан на президентските избори в Румъния през май 2025 г. и гласува за него.

Играчка на велики сили

Може да изглежда странно – президент на държава, който е и гражданин на съседна държава, гласува там и в крайна сметка се застъпва за изчезването на собствената си държава. Но това показва колко свързани са Република Молдова и Румъния – езиково, исторически и културно.

И в двете страни официалният език е румънски. Бившето Княжество Молдова е разделено между Русия и Османската империя през 1812 г. Границата – почти точно по средата – е била река Прут. Малко след Първата световна война, през декември 1918 г., новият политически елит в частта на Молдова, която е под руско управление, решава да се обедини с Румъния, която сама по себе си е създадена през 1859 г. чрез обединението на две османски васални княжества – Молдова и Влахия.

През 1940 г., в споразумение с нацистка Германия, Сталин анексира територията на Молдова на изток от река Прут и от нея, заедно с тясна ивица Приднестровие, създава Молдовската съветска република.

Тя получи независимост през 1991 г., дори преди официалния разпад на Съветския съюз.

Дълго време нито в Молдова, нито в Румъния юнионистките идеи играеха значителна политическа роля. Въпреки това Русия предупреждава за предполагаемото "фашистко обединение" на Молдова и Румъния от 1991 г. насам. Това беше и един от наративите, допринесли за постепенното отделяне на Приднестровието от 1990 до 1992 г. – процес, съпътстван от първата руска война след разпадането на Съветския съюз.

Може би щеше да е по-добре...

В Република Молдова, според проучване от март 2026 г., около 42 процента от гражданите подкрепят обединението, но въпреки това мнозинство от 47 процента не искат да се откажат от суверенитета си и да се превърнат просто в бедна провинция на съседна Румъния. Броят на тези, които подкрепят обединението, обаче нараства, като в Румъния то се подкрепя от цели 72 процента от анкетираните.

Една от причините за по-голямата склонност към обединение е нападението на Русия срещу Украйна, което, особено в Молдова, доведе до промяна в настроенията сред онези, които все още имаха илюзии за Русия. Освен това се смята, че повече от една трета от приблизително 2,4 милиона жители на Молдова притежават и румънско гражданство. Румъния е най-важният търговски партньор на Молдова и ѝ помогна да се освободи от зависимостта си от руската енергия и да се свърже с европейските енергийни мрежи.

В началото на май Съюзите на писателите на Румъния и Република Молдова заявиха в съвместно изявление: "Време е да преминем от декларации към конкретни стъпки." Постигането на тази цел обаче ще отнеме много време. В конституциите на двете страни има сериозни пречки пред обединението, а Молдова се е ангажирала с военен неутралитет и в този документ. Но най-голямата неизвестна е какво ще се случи с Приднестровието – район, все още контролиран от проруски сепаратисти.

"Това си е изцяло тяхна работа."

Въпреки всичко темата за обединението набира скорост. Например молдовските избиратели са важен фактор на румънските избори и допринесоха за победата на Никушор Дан през 2025 г. – срещу крайнодесния кандидат Джордже Симион, президент на партия, наречена, парадоксално, Алианс за обединение на румънците. По този начин Санду и Дан играят важна роля, за да гарантират, че темата за обединението не е оставена на румънската крайна десница.

В Република Молдова Мая Санду е обвинена в държавна измяна от проруски партии, защото се застъпва за обединение. Има и независими критични гласове, които смятат за неуместно президентът да се застъпва за обединение с Румъния, насред напреднали преговори за присъединяване към ЕС. Поне върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас не вижда проблем в това. Когато я попитаха за това, тя наскоро отговори, че евентуалното обединение може да бъде решено само от гражданите на Република Молдова и Румъния – никой друг.