Оставката на Румен Радев от президентския пост в България в медиите на Северна Македония не беше прочетена като рутинен политически акт или като част от нормалната динамика на българската вътрешна политика. Напротив – тя беше възприета като кулминация на една дългогодишна политика, която в Скопие се идентифицира с блокада, натиск и системно поставяне под въпрос на македонската държавна и национална легитимност. В този контекст медиите почти еднодушно формулират едно ясно внушение: Румен Радев не е страничен наблюдател, а главен архитект на кризата в македонско-българските отношения.
За македонската общественост и анализаторската среда Радев отдавна не е просто президент на съседна държава. Той е политикът, който превърна историческите интерпретации и идентичностните въпроси в официалната държавна политика на България, а след това успя да ги инжектира в европейския преговорен процес. Именно по време на неговия мандат българското вето престана да бъде временен инструмент и се превърна в трайна стратегия.
Тази оценка ясно показва и в думите на бившия депутат на Северна Македония в България Мариан Гьорчев , който подчертава, че евентуалната промяна на политическия статус на Радев не носи нищо непознато за Скопие.
" Радев в най-голяма степен креира македонско-българските отношения – с ветата в ЕС, с документите, меморандумите и накрая с вграждането на условието за конституционни промени в преговорната рамка" , посочва Гьорчев.
Точно тази последователност е ключова за начина, по който македонските медии интерпретират оставката му . В Скопие тя не се разглежда като отстъпление , а като тактически ход – преместване от институция с ограничени правомощия към възможност за директно въздействие върху изпълнителната власт . От тази гледна точка, страховете не са за отслабване, а за засилване на натиска .
Особено остър е медийният тон по отношение на тезата, че "Северна Македония е поела ангажименти и трябва да ги изпълни" . Тази формула, често използвана и от самия Радев, в Северна Македония се възприема като символ на асиметрията в отношенията. Както подчертава Мариян Гьорчев, Радев е напълно ясен и безкомпромисен в тази позиция:
"Той е експлицитен, когато казва: " Подписали сте – изпълнете!"" , напомня бившият депутат.
Но именно тази категоричност, според македонските коментатори, разкрива същността на проблема – компромисите не са били част от процес на взаимно сближаване, а едностранно наложени условия, зад които стои конкретна политическа воля. И тази воля носи име.
Медиите в Северна Македония обръщат специално внимание и на факта, че Радев не просто защитава българска позиция, а активно настоява тя да бъде възприета като европейска. В това отношение Гьорчевоткровено признава, че македонската страна също носи своята отговорност:
"Трябва да си признаем, че грешката е наша – заложихме бъдещето си в ЕС върху исторически парадигми", казва той.
Но това признание не смекчава оценката за ролята на Радев – напротив, то подчертава колко ефективно той е използвал слабостите и колебанията на македонския политически елит.
В македонските медии особено болезнено се възприема фактът, че именно по време на мандата на Радев България окончателно премина от партньор към позицията на коректив на македонската идентичност. Искането за включване на българска общност в Конституцията не се анализира изолирано, а като част от по-широка стратегия. Както предупреждава Гьорчев, ако Радев се озове начело на изпълнителната власт, тази линия няма да отслабне:
"Трябва да се очаква, че ако стане премиер, Радев ще притиска в ЕС за пълно изпълнение на френското предложение", посочва той.
Точно тук македонските медии формулират най-острото си обвинение: че под ръководството на Радев българската политика спрямо Северна Македония се превърна в тест за границите на търпимостта на ЕС. В контекста на ускореното приближаване на Украйна и Молдова това се възприема като доказателство за двойни стандарти, от които най-големият бенефициент е именно София – и конкретно политическата линия, олицетворявана от Радев.
В този смисъл, основното послание в медиите на Северна Македония е ясно и трудно за игнориране: Румен Радев се възприема като основен политически виновник за превръщането на европейската интеграция на Северна Македония в заложник на двустранни условия.
Както подчертава Гьорчев, това дава право на Северна Македония да заеме твърда позиция: "Не можем да приемем нещо, което поставя под въпрос нашата държавност", категоричен е той.
Поради това и въпросът дали оставката на Радев е " новото начало или край на компромисите" в македонския медиен прочит получава ясен отговор: тя е край на илюзиите . И началото на всичко по-открито убеждение, че без ясна защита на националните интереси компромисите се превръщат в постоянна зависимост. А Румен Радев остава лицето на тази политика – независимо от поста, който заема.
Вицепремиерът и министър на транспорта Александър Николоски обвини Европейския съюз в липса на разбиране за реалните последици от новите правила.
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски консистентно обвинява страната ни в множество неща безпочвено, с лъжливи твърдения с цел заблуда на хората в югозападната ни съседка. До кога българскта държва и министерство на външните работи ще търпят това?
34 години илюзии: Защо първото признание не донесе добросъседство?
Коментари (0)