Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в интервю за Радио „Свободна Европа“, че Сърбия като суверенна държава има право да провежда съвместни военни учения с Китай. Въпреки това той подчерта, че лично се дистанцира от политиката на президента Александър Вучич спрямо Пекин, тъй като „действията на Китай са повод за съмнение и тревога“.
„Сърбия може сама да взема решения за своите партньорства. Но нека не сме наивни по отношение на Китай“, заяви Рюте, акцентирайки, че НАТО е притеснен от сътрудничеството на Пекин с Русия, Северна Корея и Иран. Според него процесите в Индотихоокеанския регион вече са тясно свързани с евроатлантическата сигурност.
Генералният секретар уточни, че алиансът продължава диалог със Сърбия и той лично поддържа пряк контакт с Вучич. „Бих се дистанцирал от това, което президентът Вучич прави с Китай“, каза Рюте, като допълни, че НАТО трябва да защитава своите членове „от всеки, който може да им навреди“.
Той обърна внимание и на темпа на военния подем на Китай: „Когато наблюдаваме огромното струпване на китайски въоръжени сили, трябва да сме напълно наясно какво се случва там.“
Сърбия, която официално поддържа военен неутралитет, проведе първото си съвместно военно учение с Китай през юли тази година в провинция Хъбей, въпреки предупрежденията от ЕС. Последните години Белград засилва военнотехническата си връзка с Пекин, закупувайки безпилотни апарати CH-92A и системата FK-3, а според Радио „Свободна Европа“ вече са поръчани и нови дронове CH-95.
От Вашингтон също идват предупреждения, че задълбочаващото се сътрудничество между Белград и Пекин в сферата на отбраната може да повлияе на сигурността в региона.
Генералният секретар на Алианса увери, че НАТО е подготвенo да реагира при всяка реална заплаха, но няма да се поддава на провокации — „Руснаците знаят това“, подчерта той
Рюте допълни, че предоставянето на Украйна на ракети с голям обсег остава въпрос от двустранен характер и няма да бъде обсъждан на днешната среща
Сръбският външен министър е категоричен, че няма риск за енергийната сигурност, но бъдещето на NIS остава неясно
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)