В момента властите проучват дали страната разполага с необходимите специалисти, законова и регулаторна рамка, подходяща електропреносна мрежа и възможности за финансиране
Сърбия официално започна първата фаза от подготовката за евентуално изграждане на атомна електроцентрала, съобщават местни медии.
Белград си е поставил за цел до средата на 2027 г. да установи дали страната има необходимите условия да развие собствена ядрена програма. При положително решение строителството може да започне около 2035 г., а първата централа да бъде въведена в експлоатация след 2040 г.
Важно е да се уточни, че Сърбия все още не строи атомна електроцентрала. Няма избрано място за нея, нито е взето окончателно решение за технологията и вида на реактора. В момента властите проучват дали страната разполага с необходимите специалисти, законова и регулаторна рамка, подходяща електропреносна мрежа и възможности за финансиране. Сред ключовите въпроси са и управлението на радиоактивните отпадъци и изборът на подходяща площадка.
Белград възстанови плановете си за ядрена енергетика през ноември 2024 г., когато отмени дългогодишната забрана за изграждане на атомни електроцентрали. Няколко месеца по-рано президентът Александър Вучич заяви, че страната разглежда възможността за изграждане на малки модулни реактори и посочи инвестиция от около 7,5 млрд. евро.
Оттогава Сърбия задълбочи сътрудничеството си с Франция и държавната енергийна компания EDF. Министерството на минното дело и енергетиката работи по програмата според методологията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Процесът е разделен на три основни етапа. Първо държавата трябва да оцени дали е готова да поеме дългосрочен ангажимент към ядрената енергетика. След това се преминава към конкретни проучвания за технологиите, местоположението и финансирането. Едва на третия етап може да започне реалното изграждане на централата.
Първата фаза обхваща 19 ключови области, сред които ядрената безопасност, законодателството, финансирането, човешките ресурси, електропреносната мрежа, опазването на околната среда и управлението на радиоактивните отпадъци.
Сръбското правителство вече е започнало работа по част от тези проучвания. Според министъра на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович EDF ще извърши четири от тях, докато за останалите се разглеждат компании с международен опит.
Паралелно с това се създава Национален орган за изпълнение на програмата за ядрена енергия (NEPIO), който трябва да обедини представители на различни държавни институции и експерти.
Един от основните проблеми пред Сърбия може да се окаже липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Физикът и научен журналист Слободан Бубневич предупреждава пред N1, че необходимата експертиза не може да бъде изградена бързо и че са нужни години за обучение на ядрени инженери и специалисти.
По думите му Сърбия е разполагала с по-силна научна база в ядрената област в миналото, но десетилетията забрана за изграждане на атомни електроцентрали са прекъснали развитието на кадри и институции. Бубневич поставя под въпрос и прозрачността на процеса и настоява за по-широко участие на обществото.
След приключването на първата фаза предстои да бъдат разгледани конкретни площадки, технологии и модели за финансиране. Ще се проучват и възможностите за двустранно и регионално сътрудничество.
Засега 2035 г. не е фиксиран срок за започване на строителството, а цел, заложена в плановете на сръбското правителство. Реализацията на подобен проект зависи от резултатите от проучванията, наличието на финансиране, подготовката на специалисти и изграждането на необходимата регулаторна и институционална рамка.
Основният мотив на Белград е свързан с енергийната сигурност. Сърбия все още разчита до голяма степен на лигнитните въглища, но постепенно трябва да намалява ролята им в електроенергийното производство. На този фон правителството разглежда ядрената енергия като възможен източник на стабилно производство на електроенергия в бъдеща по-нисковъглеродна система.
Така Сърбия вече направи първата политическа крачка към ядрената енергетика, като отмени забраната за атомни електроцентрали и започна оценка на готовността си. До реалното изграждане на реактор обаче остават редица технически, финансови и регулаторни решения.
