Страната е изпреварена по размер и покупателна способност на минималното възнаграждение дори от някои държави кандидатки за членство в ЕС
България продължава да е страната с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз в номинално изражение, като е изпреварена и от някои държави кандидатки за членство както по размер на минималното възнаграждение, така и по неговата покупателна способност. Това показват актуалните данни на Евростат за минималните възнаграждения в Европа.
Към юли 2026 г. минималната работна заплата в България възлиза на 620 евро. За сравнение, в Румъния тя е 825 евро, в Унгария - 906 евро, в Словакия - 915 евро, в Хърватия - 1050 евро, а в Литва - 1153 евро. Най-високата минимална заплата в ЕС е отчетена в Люксембург - 2771 евро, следван от Ирландия, Германия и Нидерландия.
Данните показват още, че България е изпреварена и от Сърбия и Северна Македония, които не са членове на Европейския съюз. Минималната заплата в Сърбия е 743 евро, а в Северна Македония - 624 евро.
Още по-съществена е разликата при показателя за покупателна способност (PPS), който отчита реалната стойност на доходите спрямо цените в отделните държави. България е с показател от 993 PPS, докато Северна Македония достига 1142 PPS, Сърбия - 1094 PPS, а Черна гора - 1014 PPS. Това означава, че минималните възнаграждения в тези страни осигуряват по-висока реална покупателна способност.
В рамките на еврозоната единствено Латвия и Естония са с по-нисък показател за покупателна способност на минималната заплата от България, но в тези държави делът на работещите на минимално възнаграждение е значително по-нисък.
Според статистиката 13% от работещите в България получават възнаграждение до 105% от минималната работна заплата - най-високият дял сред всички държави в Европейския съюз. За сравнение, в Нидерландия, Испания и Чехия този дял е между 2% и 3%, в Литва е около 6%, а в Естония - 3,3%.
Минималната работна заплата в България е равна на около 55% от медианния доход - съотношение, сходно с това в Хърватия, Словакия и Унгария. В държави като Франция, Полша и Португалия минималното възнаграждение достига между 67% и 69% от медианния доход, но при значително по-високи общи нива на заплащане.
Според анализа една от възможните причини за високия дял на работещите на минимална заплата е практиката част от служителите да бъдат осигурявани върху минимални доходи, както и ограничените възможности за по-високо платена работа в някои икономически по-слабо развити региони на страната.
Авторите отбелязват, че подобни практики могат да имат сериозни последици за работещите при ползване на обезщетения за болнични, майчинство, безработица или при пенсиониране, тъй като размерът на социалните плащания зависи от осигурителния доход.
