Балкани

Шидер: С тези темпове Албания ще влезе в ЕС до 2029 г

2 февруари 2026, 08:51
Таралеж ПК

Европейският парламент вижда прозорец за членство, ако Тирана превърне темпото в устойчиви резултати

Ако Албания продължи със сегашното темпо на реформи, членството в Европейския съюз е реалистично постижимо до 2029 г. – послание, което Андреас Шидер, докладчикът на Европейския парламент за страната, повтори през последните дни.

Ключът към неговата оценка е както политически, така и технически. 2029 г. не е „магическа“ година заради нещо, което Албания ще направи сама, а защото настоящият мандат на Европейския парламент е до 2029 г. Идеята е членството да се реализира в рамките на този парламентарен мандат – ако реформите останат ускорени и ако отварянето и затварянето на преговорните глави не зациклят в познатите чувствителни области: върховенство на закона, борба с корупцията, избирателни стандарти и функционираща съдебна система.

Подобно изявление се вписва в по-широката рамка, вече очертана от европейските институции. Албания се третира като „водещ кандидат“ сред страните в процес на присъединяване, но с ясно послание, че бързината е безсмислена, ако реформите са „на хартия“, а не на практика – особено в сферите на медийния плурализъм, прозрачността и политическата поляризация.

От друга страна, европейският календар рядко е само календар на страната кандидат. Дори когато Тирана си напише „домашното“, процесът трябва да премине и през европейската „втора рампа“: политическо споразумение между държавите членки, умора от разширяването и стриктна оценка от страна на Европейската комисия. Затова в същите европейски документи, паралелно с насърчението, присъстват и условия: икономически модел, социални политики, реални резултати в борбата с корупцията и всеобхватна избирателна реформа, която не се прави в последния момент и под външен натиск.

На практика Шидер изпраща двойно послание. Първото е към Албания: инерцията не бива да се пропилява за пиар, а да се инвестира в институции, които ще функционират устойчиво дори при смяна на властта. Второто е към региона: ако една държава може да се придвижи към 2029 г., тогава оправданията на останалите – че „няма справедливи условия“ или че „Брюксел не го иска“ – стават все по-скъпи, защото примерът в съседство стеснява зоната на алиби.