Представете си, че жена ви харчи повече, отколкото вие изкарвате. За някои мъже това би изисквало скок на въображението, за други – това е нерадостна реалност.
За да не бъда обвинен в стереотипно мислене, нека го формулираме и така: представете си, че вие харчите повече, отколкото изкарвате. Това означава само едно – натрупването на задлъжнялост, било към приятелски кръг, било към кредитни институции или към държавата (като не си плащаш сметките овреме).
Българската държава традиционно е в такъв режим на съществуване, но поне е с контролиран бюджетен дефицит от 3% (в сравнение с една Румъния, която за миналата 2024-та година бе с над 9% дефицит). Истинският проблем е друг – във все по-тежкото компрометиране на съотношението между тези сектори, които изкарват пари, и тези, които ги използват.
Това, че средната заплата в държавния сектор е по-висока от тази в частния, е много тревожен сигнал. Той идва на фона на друго критично положението, в което държавата вече се е очертала като най-големия работодател в страната. Тези два фактора – по-висока средна заплата в администрацията и държавата като най-голям работодател – са рискови за портфейла на същата тази държава.
Понеже държавата е като човека – има две ръце, дясна и лява. Дясната носи, лявата – раздава. Дясната формира БВП, така че лявата да може да осигурява комунални услуги – в училището, в болницата, в полицията. Съпругата ви вероятно прави най-хубавата мусака, но за целта трябва да й осигурите поне картофи и кайма.
Включително чрез проектобюджета за следващата 2026-та година, правителството ни обещава мусака, но структурните дисбаланси в бюджетната сметка правят все повече картофите и каймата мираж. Държавата няма да издържи дълго, докато лявата ръка бърка по-дълбоко от прага на десния джоб.
Казвам това с убеждението, че държавата не е частна компания и не може да бъде управлявана като такава. Държавата е натоварена с обществени функии, които няма как да имат изражението на икономическата ефективност, но имат друга обективизация (здравеопазване, образование, сигурност и т.н.). Всякакъв пазарен фундаментализъм, особено в контекста на „завръщането на държавата“ посредством икономическия протекционизъм и субсидираните производства, които се споделят еднакво като приоритет от модерните леви и десни течения, е ирелевантен.
Но когато поредица от популистки и леви решения на българските правителства през последните години не успяха да създадат благоприятни условия за бизнеса, то най-малкото, което можеха да направят, е да не му пречат. В крайна сметка благоденствието на лявата ръка зависи от това на дясната, но лявата ръка реши да вдигне осигуровките и данък дивидент на дясната.
България и без това е на водещите места в Европейския съюз по брой чиновници на глава от населението. Бием по този показател и тежки администрации като тези във Франция и Гърция (изоставаме от Румъния, но както стана дума, бюджетният дефицит на Букурещ предизвиква треворги в ЕС). Нима обаче качеството на услугата от публичния сектор, която получаваме, е като тази в скандинавските държави?
За да функционира правилно, държавата трябва получава достатъчно средства, за да може да предоставя комунални и специфични услуги, които не могат да бъдат изпълнявани от никой друг.
Това обаче няма как да стане, ако държавата е с две леви ръце.
Това винаги е бил основният риск пред Владимир Путин: от коя част на егото на Тръмп ще се озове – от тази, която спомага за изграждането на положителната себеоценка на американския президент, или от другата, която възпрепятства въвеждането на Аз-а му.
Ако се стигне до преминаването на руския президент през българското въздушно пространство, то това няма да е понеже София се е огънала на руски натиск в този случай, а понеже се е съобразила с негласната позиция на ЕС и понеже е решила да угоди на САЩ
Тарикатокрацията и политиката на бабаитлък, в която Християн Мицкоски и Александър Вучич се перчат популистки пред техните съграждани, но се правят на жертви пред европейците, е управленска формула на югославското минало, с която двете страни трудно могат да получат европейско бъдеще
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Коментари (0)