Синдикатите в САЩ са в шок след мащабните съкращения на General Motors във флагманския завод „Factory Zero“; компаниите се спасяват от растящите разходи чрез автоматизация.
Автомобилният сектор в САЩ навлезе в ерата на открита война между човешкия труд и изкуствения интелект. Автомобилният гигант General Motors (GM) съкрати малко над 1000 служители в ключовия си завод за електромобили „Factory Zero“ в Детройт, Мичиган, за да ги замени на поточните линии с последно поколение роботи. Драстичното решение предизвика мощен гняв и синдикални протести, съобщава авторитетното издание „Ню Йорк Поуст“.
Уволнените работници няма да бъдат компенсирани с нови колеги. Вместо тях на позициите са инсталирани точно 50 високотехнологични колаборативни роботи, известни в индустрията като „коботи“ (cobots). Произведени от японския лидер Fanuc, тези механични ръце вече активно сглобяват каросериите, монтират панели и извършват фини монтажни дейности рамо до рамо с останалите хора на поточната линия.
Бизнес логиката: Роботите не искат увеличение на заплатите
Подмяната на кадри се случва в момент, в който General Motors е под сериозен натиск заради по-слабото от очакваното търсене на електрически превозни средства на пазара, което наложи неколкократно временно спиране на производството в базата в Детройт. Въпреки това, благодарение на оптимизацията, GM отчете за първото тримесечие на 2026 г. чиста печалба от 4,25 милиарда долара — скок от 22% на годишна база.
Финансовите анализатори са категорични: след тежките преговори и новите колективни трудови договори със синдикатите от 2023 г., разходите за човешки труд за GM скочиха с около 500 долара на автомобил. Автоматизацията спестява тези суми. Проучвания на университета „Уейн Стейт“ показват, че днес за сглобяването на една кола са необходими между 50% и 70% по-малко човешки часове, отколкото през 80-те години на миналия век.
„В битка за човечеството“: Синдикатите обявиха война на машините
Решението на General Motors отприщи масово недоволство сред работническата класа в САЩ. Представителите на Обединените автомобилни синдикати (UAW) реагираха остро и вече са внесли официални жалби срещу внедряването на машините.
„Работната ни сила буквално ни се отнема пред очите. Отгоре до долу всички сме отвратени от това, че вкараха коботи в заводите ни, веднага след като изхвърлиха на улицата над хиляда души“, коментира Джеймс Котън, президент на местния синдикален клон UAW Local 22.
Президентът на националния синдикат UAW Шон Фейн отиде още по-далеч, заявявайки, че американските работници в момента се намират в „директна битка за оцеляването на човечеството“:
„Плодовете на нашия труд се умножават както никога досега, но работниците не берат реколтата. Ако изкуственият интелект и автоматизацията продължат да се използват като съучастници в това престъпление, те трябва да бъдат спрени. В едно справедливо общество, когато хората създават повече стойност, те трябва да виждат ползата от това“, категоричен е Фейн.
От своя страна, говорителят на General Motors Кевин Кели се опита да тушира напрежението, като обясни, че съкращенията се водят „временни“, а коботите имат за цел единствено да подобрят безопасността на труда и ергономичността във фабриката, поддържайки компанията конкурентоспособна на световния пазар. Ръководството на GM обаче отказа да даде какъвто и да е времеви график кога и дали изобщо освободените 1000 служители ще бъдат върнати на работа.
