Еврозоната представлява ключова опора за стабилност, доверие и защита на икономиката, но дългосрочният успех на всяка страна зависи предимно от нейните вътрешни политики, конкурентоспособността и поддържането на строга фискална дисциплина. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев.

Той акцентира, че инфлацията не бива да се разглежда единствено като суха статистика. Според него тя е реален процес, оказващ пряко влияние върху доходите, спестяванията, цената на кредитирането и общата увереност на бизнеса и гражданите. През 2022 г., под натиска на световната енергийна криза, средногодишната инфлация в България се покачи до 13%, достигайки пикови стойности от 15.6%. За сравнение, в еврозоната тези показатели бяха съответно 8.4% и 10.6%. Към април тази година инфлацията у нас е спаднала до 6.2%, но продължава да бъде двойно по-висока от средната за еврозоната, която възлиза на 3%. Това стана ясно от думите му.

Гуверньорът на БНБ обясни, че различията в нивата на инфлация между отделните държави се дължат на специфични вътрешни фактори като пазарната структура, фискалните решения и конкурентната среда.

По този повод той отбеляза, че „когато конкуренцията е ограничена, цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно“.

По думите му през последните години водената у нас фискална политика е стимулирала, вместо да успокоява икономическия цикъл, а заплатите в държавния сектор са нараствали по-бързо от самата производителност на труда.

Въпреки че банковата система в България се определя като високорентабилна, ликвидна и отлично капитализирана, фискалното състояние на страната буди тревога заради хроничните дефицити и бързото натрупване на нов държавен дълг.

В тази връзка Димитър Радев отправи ясно предупреждение, че „за макроикономическата стабилност не е решаващо единствено текущото ниво на дълга, а посоката и скоростта, с които той се променя“.