Икономика

Как премахването на Мадуро ще се отрази на петролния пазар?

5 януари 2026, 13:21
Таралеж МТ

AP/БТА

Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че световното предлагане на петрол може да надмине търсенето с до 3,8 милиона барела на ден през 2026 г., което предполага, че евентуални краткосрочни добавки от Венецуела може да не са спешно необходими

Залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро след водените от САЩ военни операции поднови световното внимание към недоизползваните петролни резерви на Венецуела, която има най-големите доказани запаси от суров петрол в света, пише Turkey Today.

Въпреки че Вашингтон обяви планове за сериозни инвестиции в петролната инфраструктура на страната, анализаторите в индустрията остават предпазливи относно това колко бързо тези резерви биха могли да се превърнат в увеличено глобално предлагане.

Най-големите петролни резерви в света са във Венецуела

Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще разположат основните си петролни компании във Венецуела и ще похарчат милиарди долари за възстановяване на влошаващата се енергийна инфраструктура на страната. Той определи този ход като път както към икономическа възвръщаемост, така и към стратегическо влияние, заявявайки, че САЩ ще се ангажират „много силно“ с петролния сектор на Венецуела.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), Венецуела притежава приблизително 303 милиарда барела доказани запаси от суров петрол към 2023 г., което представлява близо 17% от общите световни запаси.

Въпреки тази огромна ресурсна база обаче, действителното производство на петрол във Венецуела е спаднало до по-малко от 1% от световното производство, до голяма степен поради санкции, липсата на инвестиции и разпадаща се инфраструктура.

Голяма част от петрола на Венецуела се намира в пояса на Ориноко и се състои от свръхтежък суров петрол, чийто добив е по-скъп и технологично взискателен.

Експерти от индустрията отбелязват, че увеличаването на производството ще изисква не само капитал, но и достъп до съвременни технологии за сондиране и квалифицирана работна ръка – ресурси, с които венецуелската държавна петролна компания PDVSA в момента не разполага.

PDVSA продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства, включително ограничени бюджети, недостиг на технически персонал и липса на преки чуждестранни инвестиции.

Международни петролни гиганти като ExxonMobil и ConocoPhillips се оттеглиха през 2007 г., след като правителството на Чавес експроприира проекти, управлявани от чуждестранни компании. Оттогава само Chevron е поддържала присъствие по ограничен лиценз, издаден от Министерството на финансите на САЩ.

Инфраструктурата е непокътната, но политическите рискове остават

Въпреки серията въздушни удари по Каракас и други региони, ключова петролна инфраструктура изглежда е пощадена. Според източници, цитирани от Bloomberg, съоръжения като терминала Хосе, рафинерията Амуай и петролните находища Ориноко остават в експлоатация.

Неотдавнашните санкции и натиск обаче вече принудиха Венецуела да затвори някои кладенци и нарушиха транспорта на суров петрол, включително конфискации на танкери.

В миналото САЩ бяха най-големият вносител на венецуелски суров петрол. Санкциите обаче изместиха фокуса на износа на страната към Китай, който сега е нейният основен клиент. Венецуела остава член-основател на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и поддържа тесни енергийни връзки с Русия и Иран.

Въпреки че незабавните шокове в доставките изглеждат малко вероятни, дългосрочните последици за пазара остават обвързани с това как ще се развие политическият преход след Мадуро.

Успешната смяна на режима се разглежда като път към отмяна на санкциите и нови инвестиции, или принудителният преход може да не успее да доведе до бързи или стабилни печалби от производството.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че световното предлагане на петрол може да надмине търсенето с до 3,8 милиона барела на ден през 2026 г., което предполага, че евентуални краткосрочни добавки от Венецуела може да не са спешно необходими.

Към края на сесията в петък цената на суровия петрол Brent се движеше около 60,75 долара за барел, а на суровия петрол WTI - на 57,32 долара, на най-ниските си нива от 2021 г. насам, което допълнително подчертава ограничения апетит на пазара за допълнително предлагане в краткосрочен план.