Кристалина Георгиева предупреди за растящите разходи по обслужването на държавния дълг и призова правителствата да предприемат политически трудни, но необходими мерки.
Развитите икономики, включително Великобритания и САЩ, трябва да предприемат действия за ограничаване на държавния дълг и разходите за тяхното обслужване. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
В интервюто за BBC тя заявява, че поредицата от глобални икономически съпротивления е довела до трайно увеличаване на нивата на дълга, докато управителствата все още не са предприели достатъчно мерки за ограничаване на разтягането на разходите по дълга.
„Време е да предприемем тези действия“, заяви Георгиева, като подчертае, че политиците ще се нуждаят от смелост, за да вземат необходимите решения.
Великобритания е под натиск
Предупреждението идва на фона за значително увеличаване на разходите за държавните заеми в резултат на глобалните икономически сътресения и поскъпването на енергията.
Във Великобритания управителните заеми са достигнали 18,3 млрд. паунда през август . Това е почти една пета повече от следващия месец на предходната година и надхвърля официалните прогнози.
Разходите за лихви по дълга също са достигнали най-високото си ниво за август, откакто започват месечните записи през 1997 г.
Ситуацията поставя допълнителен натиск върху британското правителство преди представянето на следващия бюджет, на фона на засилващите се спекулации за възможни промени в данъчната и разходната политика.
Георгиева заявява, че позицията на Великобритания не се различава съществено от тази на останалите големи икономики. Тя посочи предприемачите от страната за действия за ограничаване на дълга и реформите на приветствията в областта на планирането и жилищното строителство.
Дългът на САЩ надхвърли 40 трилиона долара
Предизвикателството е още по-мащабно в Съединените щати. Държавният дълг на най-голямата световна икономика вече е над 40 трилиона долара , като за последното десетилетие размерът му се е удвоил.
Растящите разходи по заемите са сред причините за засилващите се опасения относно устойчивостта на публичните финанси.
Георгиева развитите икономики вече разполагат с по-малко възможности да в зависимост от растежа чрез допълнителни разходи.
Поради това МВФ препоръчва две основни направления на действие — намаляване на нивата на дълга чрез фискална консолидация и гарантиране, че централните банки продължават да изпълняват мандата си за ценова стабилност.
„Това са политически трудни стъпки, но необходими стъпки“, подчертава Георгиева.
По-скъпите задължения увеличават натиска
Правителствата по света финансират част от разходите си чрез емитиране на държавни задължения. В замяна на известните средства инвеститорите получават лихва.
Доходността по задълженията се повиши през последните месеци на фона на опасенията за инфлацията. По-високите лихвени проценти означават и по-големи за сега, когато рефинансират съществуващия си дълъг или набират нови разходи за финансиране.
Допълнителен натиск подпомага и големите технологични компании, които набират значителни средства за инвестиции в изкуствен интелект. Тяхното използване увеличава конкуренцията на пазара на задълженията.
МВФ вижда риск и от изкуствения интелект
Георгиева предупреди и за потенциални рискове за финансовата стабилност, свържете се с развитието на изкуствения интелект.
По думите ì, ако се увеличат случаите, при които системите с изкуствен интелект действат по начин, който не може надеждно да бъде контролиран, това би могло да създаде значителен риск за финансовата система.
МВФ оценява световната икономика като повлияна от две сили, които действат във противоположни посоки — енергийният ценови шок и бързо нарастващите инвестиции в изкуствен интелект.
Енергията остава ключов фактор
Според Георгиева трайното се възстановява на сумата на петрол и газ от района на Персийския залив е от ключово значение за преодоляване на този шок в енергийните доставки.
„Това е много важна стъпка към нормализиране“, заяви лидерът на МВФ, като въведен, че процесът все още не е приключил.
На този фон високите енергийни цени, инфлацията и растящите разходи по държавния дълг продължават да поставят правителствата пред необходимостта да балансират между подкрепата за икономиката и ограничаването на публичните финанси.
