Йордан Бързаков посочи, че по-голямата част от левовете вече са изтеглени от обращение, а процесът по преминаването към еврото е протекъл спокойно
Процесът по обмяната на левовете в евро върви по план, а оставащите в обращение банкноти и монети не са повод за притеснение. Това заяви икономическият журналист Йордан Бързаков в ефира на NOVA NEWS.
По думите му близо 92% от левовете вече са изтеглени от обращение, а останалите около 2,3 млрд. лева са нормална част от паричната маса в икономиката.
Бързаков обърна внимание, че от 1 юли изтича срокът, в който търговските банки и „Български пощи“ са задължени да обменят левове в евро без такса. След тази дата всяка банка ще може сама да определя условията, по които ще извършва услугата.
В същото време той подчерта, че част от банките вече са обявили, че ще продължат да обменят безплатно и след крайния срок.
„Хората трябва предварително да се информират от обслужващата ги банка какви ще бъдат условията за обмен, особено ако става въпрос за по-големи суми“, посъветва икономическият журналист.
Той припомни, че Българската народна банка ще продължи безсрочно и без такса да обменя левове в евро по официалния фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро, без ограничение в размера на сумите.
В разговора Бързаков коментира и състоянието на пенсионната система. Според него през последните години увеличенията на пенсиите са изпреварили възможностите на бюджета.
„В продължение на три години пенсиите бяха увеличавани рязко. Българските пенсии нараснаха повече, отколкото държавата може да понесе финансово“, заяви той.
По думите му страната има нужда от открит дебат за бъдещето на пенсионния модел, включително за връзката между размера на осигурителните вноски и получаваните пенсии.
Бързаков отправи критики и към проекта за държавен бюджет за 2026 г., като отбеляза, че в него липсват сериозни структурни реформи.
„Големият работен кон на този бюджет е инфлацията“, каза той и предупреди, че планираните разходи могат да засилят инфлационния натиск върху икономиката.
Според икономическия журналист България все още е далеч от сценарий като гръцката дългова криза, но ако реформите продължат да се отлагат и през следващите години, рискът за публичните финанси ще нараства.
