Експерти се разминаха в оценките си за финансовата рамка, но се обединиха около необходимостта от по-устойчиво управление на публичните финанси
Проектобюджетът за 2026 г. предизвика разнопосочни оценки сред икономистите. В ефира на NOVA главният икономист на КНСБ Любослав Костов, икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов и експертът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев представиха различни виждания за финансовата рамка на държавата.
Според Георги Вулджев предложеният бюджет е „крачка напред спрямо бюджетите от последните години“, тъй като стъпва върху по-реалистична оценка на фискалните проблеми. По думите му са заложени мерки за ограничаване на разходите, но бюджетът може да бъде по-амбициозен по отношение на съкращаването им, особено в сектори като МВР и съдебната система.
От своя страна Любослав Костов заяви, че синдикатите очакват промени между първо и второ четене на бюджета. Той посочи като проблем надценените капиталови разходи и увеличените средства за издръжка. Според него именно в тези пера има възможност за корекции, които биха намалили прогнозния дефицит.
Главният икономист на КНСБ подчерта, че протестите на държавните служители не са свързани единствено със заплатите, а и с условията на труд и трудовите права. По думите му, ако бъдат направени необходимите промени в разходната част на бюджета, „дефицитът може да бъде ограничен до между 3,5% и 3,7% от БВП вместо заложените 5,7%“.
Костов коментира и влиянието на инфлацията върху бюджета, като заяви, че „инфлацията е най-добрият приятел на финансовия министър“, защото по-високите цени автоматично увеличават данъчните приходи.
Георги Ангелов акцентира върху дългогодишните проблеми в управлението на публичните финанси. Според него високите дефицити не са изолиран случай, а показват „наличие на структурен проблем в бюджетния процес“. Той настоя за повече прозрачност и за публикуване на подробна информация за всеки проект и договор, който генерира бъдещи разходи.
По думите му „всяка обществена поръчка и всеки договор трябва предварително да бъдат обвързани с конкретен бюджетен лимит“, за да не се натрупват скрити финансови ангажименти.
Темата за съкращенията в държавната администрация също раздели експертите. Вулджев смята, че в някои структури са необходими „сериозни реформи и дори съкращения от порядъка на 20–30%“, но предупреди, че подобни решения не могат да се вземат без предварителен анализ.
В заключение, въпреки различните си оценки, тримата икономисти се обединиха около мнението, че Бюджет 2026 се нуждае не само от корекции в отделни разходни пера, но и от по-дълбоки структурни реформи, които да гарантират по-устойчиво управление на публичните финанси.
