Страховете от силно изразен метеорологичен феномен Ел Ниньо изтласкаха международните цени на захарта до 18-месечен връх, докато сривът в черноморската търговия вследствие на войната повиши фючърсите на пшеницата до тригодишен пик в началото на миналия месец
Световните цени на храните се повишиха през септември до най-високото си ниво от близо четири години насам, съобщи ООН, цитирана по Ройтерс. Това се дължи на логистични прекъсвания и опасенията, свързани с климатичните промени, засегнали селскостопански култури.
Страховете от силно изразен метеорологичен феномен Ел Ниньо изтласкаха международните цени на захарта до 18-месечен връх, докато сривът в черноморската търговия вследствие на войната повиши фючърсите на пшеницата до тригодишен пик в началото на миналия месец.
Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на кошница от хранителни стоки, отчете средно 136,0 пункта спрямо ревизираните 134,0 пункта за август, което е най-високата стойност от ноември 2022 г. Референтните показатели на ФАО за цените на зърнените храни, захарта и растителните масла отбелязаха ръст миналия месец, въпреки че котировките за месото и млечните продукти отчетоха спад.
„Наблюдаваме постоянно и все по-широкообхватно покачване на глобалните цени на суровините, тъй като прекъсванията в Ормузкия пролив и Черно море, съчетани с климатичните шокове, оказват натиск върху енергията, транспорта и ключови хранителни продукти“, заяви главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
„Ако този натиск се задържи, той скоро ще се пренесе върху потребителските цени на храните, особено в страните, които са зависими от вноса на храни и енергия“, допълни той в изявление.
В отделен доклад ФАО запази прогнозата си за глобалното производство на зърнени храни през 2026 г. почти без промяна на 2,979 милиарда метрични тона, което е с 2,1% под пика от предходната година, но все пак представлява втората по големина реколта в историята.
Организацията обаче сви прогнозата си за световната търговия със зърнени храни за сезона 2026/27 г. с 0,7% спрямо септември, аргументирайки се с по-ниските очаквания за износ на пшеница и царевица, до голяма степен поради ограничените корабоплавателни маршрути в Черно море.
