Симеон Дянков: Данък върху банковите свръхпечалби може да донесе над 1 млрд. евро в бюджета
„Временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи“, обобщава председателят на Фискалния съвет
През последните години общо 12 държави от Европейския съюз въведоха допълнително облагане на банковия сектор. Сред тях са Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия. Това казва в анализ председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков, цитиран по Дарик.
В направената равносметка той посочва, че прилаганите механизми варират от налог върху извънредния нетен лихвен доход до такси върху активите или пасивите.
„Общата икономическа логика е сходна, че когато банковият сектор реализира висока доходност вследствие на промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от тази допълнителна доходност може временно да бъде насочена към публичните финанси“, отбелязва финансистът.
Дянков обяснява, че скокът в банковите финансови резултати след 2022 г. се дължи главно на по-бързото нарастване на приходите от кредити спрямо лихвите по депозитите. „В голяма степен това увеличение не беше следствие от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск“, обясни той, допълвайки, че растежът е просто плод на пазарната конюнктура.
Втората голяма полза според анализа е осигуряването на солидни бюджетни постъпления, без да се натоварват гражданите и масовият бизнес. Като примери са дадени Чехия, която наложи 60-процентно облагане на свръхпечалбата за периода 2023–2025 г., както и Литва, Италия и Испания, въвели различни солидарни вноски.
Дянков изтъква и социалния елемент от подобни мерки. Той дава пример със Словения, която насочи банковите налози за възстановяване на страната след тежките наводнения през 2023 г. „Временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи“, обобщава председателят на Фискалния съвет, посочвайки, че така се избягва трупането на нови държавни дългове.
Финансистът е на мнение, че тъй като тези режими имат ясен краен срок, те не застрашават пазарната стабилност. „Временният характер намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска допълнителното облагане да се превърне в пречка пред инвестициите“, подчертава той.
В контекста на родната икономика Дянков уверява, че подобна стъпка у нас няма да означава трайно вдигане на корпоративния налог. Проекцията му показва, че очакваният приход е над 1 млрд. евро само от този данък, което би свило дефицита, без да се пипат ДДС или осигуровките. По думите му много по-прецизно за страната ни е да приложи „временен данък върху извънредната банкова печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок“. Той заключава, че еднократният характер на инструмента ще защити банковата капитализация и кредитирането у нас.
