Да си шеф. Да работиш за себе си. Да имаш свободата да решаваш кога, как и с кого.

Признайте си – звучи страхотно. Всеки го е мислил поне веднъж. Докато гледа някой с успешен бизнес, с хубава кола или просто с уверен поглед. Мисълта идва почти автоматично: „Ами ако и аз опитам? Ще мога ли да бъда шеф на себе си ?

Но реалността е друга. Да работиш за себе си не е само свобода – това е и отговорност. Свободата има цена, и тя не е малка. Много хора си мислят, че това е по-лесният път, но истината е обратната – това е пътят, на който няма кой да ти даде заплата, няма кой да ти каже „браво“, и няма на кого да прехвърлиш вината, когато нещо се обърка.

Да имаш собствен бизнес не означава само печалба. Означава борба. Всеки ден. С клиенти, със системата, с обстоятелствата, но най-вече – със себе си. И въпросът не е дали можеш да станеш шеф. А дали можеш да понесеш тежестта на това.

Разбира се, има и другата страна. Не всички са родени да бъдат предприемачи, и това не е провал. Някои хора просто искат сигурност, спокойствие, предвидимост – и това е напълно нормално. Не е нужно всеки да бъде лидер, стига да намира смисъл в това, което прави. Често ли си задавате въпроса защо едни успяват, а други не? Дали е късмет, наследство, талант, хъс… или всичко това заедно? Може би просто вярват повече. Или не се отказват, когато стане трудно. А ние, останалите, продължаваме да живеем в цикъла: работа – заплата – сметки – чакане. Понякога ни се иска да избягаме от това, но страхът от неизвестното ни държи на място. И пак си казваме:  „един ден ”

 Само че „един ден“ често не идва. Може би истинската зрялост е не да избереш между сигурност и риск, а да знаеш кой си и къде ти е мястото. Там, където се чувстваш значим – не защото си шеф, а защото имаш смисъл. И ако има нещо, което със сигурност вярвам, то е това: Ако си шеф – бъди човек. Едно „Благодаря“ може да струва повече от бонус. А ако си работник – не мълчи, но и не злоупотребявай. Не е срамно да поискаш разбиране. Срамно е да свикнеш с безразличието.

 В крайна сметка, бизнесът винаги започва и свършва с едно – с човека. И ако някой ден и аз имам свой това няма да е просто фирма. Ще е място, където хората се чувстват на място.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК