Паметта на света мъченица Александра Римска се почита днес от православната църква. Денят е свързан с определени традиции, обичаи и забрани.

Света мъченица Александра Римска е съпруга на император Диоклециан, останал в историята като ревностен идолопоклонник и жесток гонител на християните. На заседание на сената в Никомидия той предоставя на поданиците си правото свободно да се разпореждат с вярващите в единния Бог, като им обещава своята подкрепа.

Като научил за тази заповед, светият мъченик Георги Победоносец без страх се обявил за вярващ в Бога и се противопоставил на императора. Заради това Диоклециан наредил той да бъде подложен на най-жестоките мъчения. Бог обаче спасил светеца - внезапно се разнесъл гръм и всички чули божествен глас, който обещавал подкрепа и призовавал Георги да не се страхува. В същия момент мъченикът бил изцелен от ангел. Ужас обхванал всички, включително и императора, но това не го вразумило. Станалите свидетели повярвали в Господа.

Истинския Бог познала по същото време и съпругата на императора - императрица Александра. И тя, както Георги, пожелала да изповяда вярата си. Това обаче стигнало до епарха, който, за да предотврати подобна изповед и да запази живота ѝ, я отвел в двореца.

Още на следващата сутрин, когато отново чула виковете на измъчвания Георги, Александра се насочила към мястото на мъченията. Опитвайки се да премине през тълпата, тя призовала Бога, наричайки Го Всемогъщия и Единствения. Пред всички тя паднала в краката на Георги и започнала да прославя Христос, като същевременно отричала идолите и техните почитатели.

Разгневен, Диоклециан наредил да бъдат убити както Георги, така и съпругата му. Без съпротива тя тръгнала след него. Изтощена от пътуването, царицата се свлякла в безсъзнание до стената. Хората приели, че е починала, и смъртта ѝ била отразена в документи, съставени след екзекуцията на Георги. Мъченическата си смърт тя приела заедно със своята дъщеря Валерия, която също била канонизирана.

Според народните вярвания на този ден хората избягвали конфликти и груби думи. Считало се, че викането, ругатните и споровете носят опасност - съществувало поверие, че нарушаването на мира може да доведе до удар от мълния. Работата в градината и на полето също била избягвана. Вярвало се, че засажданията могат да пострадат от градушка или да се вкоренят трудно, поради което хората се стараели да не „безпокоят“ земята.

На този ден се отправят молитви за сила, закрила, благополучие и здраве. Младите жени се молят да срещнат добър и достоен съпруг.