В православния календар на 29 април се почитат деветимата свети мъченици от Кизик и се отдава памет на монах Мнемнон Чудотворец.

Около III век, когато в Римската империя се засилват преследванията срещу християните, се отнасят събитията, свързани с мъченическата смърт на светците. По това време градът Кизик е важен административен и търговски център на брега на Мала Азия, където съжителстват различни религиозни традиции, но християнството често е подлагано на гонения от езическите власти.

От различни места, но обединени от една и съща вяра, в Кизик пристигнали деветима християни - Теогнис, Руф, Антипатър, Теостих, Артема, Магнус, Теодот, Тавмасий и Филимон, както разказва църковното предание. Там те открито започнали да разпространяват християнството, като призовавали местните жители да се откажат от езическите култове.

Бързо дейността им привлякла вниманието на местните власти и след отказ да се отрекат от вярата си в Христос, те били задържани. По предание светците били подложени на тежки мъчения с цел да бъдат принудени да принесат жертви на езически богове. Въпреки това никакви страдания не успели да ги отклонят от вярата им – те понесли с твърдост разпити, изтезания и затвор, оставайки непоколебими в духовния си избор.

Паметта на монах Мнемнон Чудотворец също се почита от Църквата на този ден. За родното му място и произхода му не са запазени точни исторически сведения. По църковно предание той е живял във време на разцвет на източното монашество, когато много аскети напускали градовете и се оттегляли в пустини или отдалечени области, за да посветят живота си на молитва и пост.

Още в ранните си години той проявявал силен стремеж към духовен живот - отбягвал светската суета и търсел уединение, за да служи на Бога безпрепятствено. Приемайки монашество, Мнемнон поел по пътя на строгия аскетизъм. Животът му преминал в молитва, пост и мълчание, като постепенно достигнал високо духовно състояние.

Той се отличавал с дълбоко смирение и никога не търсел човешка слава. Подвигът му се изразявал не само във външни ограничения, а преди всичко във вътрешна борба с изкушенията, гордостта и страховете. Там, където водел аскетичния си живот, постепенно се оформил център на духовна подкрепа за хората, които идвали при него за съвет.

Монах Мнемнон е почитан от Църквата като чудотворец. В житията се посочва, че чрез неговите молитви Господ е дарявал изцеление на болните и е оказвал помощ на нуждаещите се. При него хората търсели не само физическо изцеление, но и духовни напътствия. Светецът наставлявал, че истинското чудо започва с пречистване на сърцето и покаяние.

Считало се, че молитвата му има особена сила, тъй като съчетава дълбока вяра, смирение и пълно доверие в Божията воля.

В народните вярвания 29 април се приема като ден, в който е добре да се избягват прибързаните решения и прекомерната активност извън дома. Особено не се препоръчва предприемането на дълги пътувания без спешна необходимост, тъй като се е смятало, че те могат да бъдат непредсказуеми.

На този ден в православната традиция вярващите отправят молитви към деветимата лечители, търсейки тяхното застъпничество и духовна подкрепа. Към тях се обръщат с молби за изцеление от различни неразположения - както физически, така и психически.