Православната църква почита на 13 април свети мъченик Артемон - ранен християнски духовник, чийто живот се възприема като пример за вяра и непоколебимост. Същият ден съвпада с втория ден от Великден и в народната традиция е познат като Мокрия понеделник - празник, при който водата придобива символична сила, а радостта от Възкресението намира израз в игри и обичаи.

Артемон е роден в Лаодикия в християнско семейство и още от ранна възраст посвещава живота си на служение. Пътят му започва като дякон, продължава като свещеник, а след двадесет и осем години служба той вече е уважаван старейшина. Живее в период на гонения, когато езичниците се стремят да унищожат новата вяра. Заедно с градския светец Сисиний влиза в храма на Артемида, разбива идолите и ги изгаря – акт, който му струва живота.

Военачалникът Патрикий нарежда Артемон да бъде хвърлен в котел с кипящ катран. Според преданието обаче небето се намесва - двама ангели, явили се като орли, обръщат наказанието срещу самия Патрикий.

След като оцелява, Артемон продължава да проповядва Евангелието, а през 303 година намира мъченическата си смърт в Азия.

По този начин паметта му се свързва с представата за духовна чистота, смелост и обновление - качества, които народът вплита в обичаите на Мокрия понеделник.

Вторият ден от Великден носи дух на радост, споделяне и отворени врати. Хората си гостуват, канят роднини и разменят козунаци и боядисани яйца. Празничната атмосфера е съпътствана от песни и танци, а поздравът "Христос воскресе!" продължава да звучи като благословия.

Най-отличителният белег на деня обаче е водата. В миналото се е вярвало, че студената вода има пречистваща сила - отмива болести, предпазва от зли влияния и носи плодородие. Затова хората взаимно са се пръскали, поливали са домовете, добитъка и дори нивите - обичай, в който се преплитат християнската радост и езическите представи за пречистване и ново начало.

С течение на времето обичаят придобива и романтичен характер. В този ден младите мъже обливат момичетата като знак на симпатия. Вярвало се е, че ако някое момиче остане сухо, годината няма да му донесе сватба. Така Мокрия понеделник често се превръща в повод за признания, ухажване, а понякога и за предложения за брак. В този контекст водата се възприема като символ на благословено бъдеще.

Денят по традиция се посвещава на молитва и участие в богослужението. Все още жива е великденската светлина, а душата остава отворена към прошката. Именно затова хората се стремят да загърбят обидите, да поискат и да дадат прошка и да поставят начало на новия житейски цикъл с чисто сърце.

В този ден се избягва тежката работа и не се предприемат нови начинания, изискващи усилие или напрежение. Празникът е посветен на радостта, общуването и споделянето на благодатта от Възкресението.

Като символ на обновлението остава водата - стихия, която в Мокрия понеделник се превръща едновременно в игра, ритуал и знак за плодородие, здраве и любов.

Сред дните, в които християнската традиция и народната памет се преплитат, е Мокрия понеделник. В него съжителстват святост и смях, древни вярвания и младежка закачка. Той продължава великденската радост, но едновременно служи и като мост към старите ритуали, съхранили българския дух през вековете.

В този ден водата, с която се пръскаме, не е просто жест - тя служи като напомняне, че всяко Възкресение има начало в пречистването, а всяка нова надежда тръгва от смелост и светлина.

Днес започва Светлата седмица - време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.