В народната традиция денят носи специфична символика и вярвания
Днес се отбелязва празникът на Свети Симеон - апостол от 70-те в православния календар, определян в него като брат Господен по плът. С този църковен празник са свързани редица традиции, обичаи и забрани.
Светецът, известен още като Симеон Илудромит, е раннохристиянски апостол, живял през първи век сл. Хр. Макар сведенията за живота му да са оскъдни, за него и за пътя му се разказва в различни легенди и предания.
Като едно от най-важните известни обстоятелства за Симеон се посочва решението му да не умира, докато не види Христос. Според легендата Исус му обещал, че няма да умре, преди да го срещне, поради което Симеон живял дълго време, въздържайки се от храна и напитки, за да поддържа това състояние.
Симеон в християнската традиция се свързва със събитието, описано в Библията, когато Исус бил доведен в Храма от майка си и баща си, за да бъде обрязан. Докато се намирал в Храма, той разпознал Исус като Месия и изрекъл пророчество за него, наричайки го светлина на народите и спасение на Израел.
В традиционните представи от миналото се разчитат определени знаци, свързани с времето на този ден. Според тях, ако се чуе бухал, това означава, че времето ще стане по-студено. Бързото движение на облаците по небето се приема като знак за разваляне на времето, а яркият изгрев се тълкува като предвестник на ветровито лято.
В миналото се е вярвало, че появата на жерав на този ден е лоша поличба и вещае финансови проблеми. Забранено е било и засаждането на лук, тъй като се е смятало, че няма да даде реколта, а поливането на стайни растения също не се е допускало, защото се е вярвало, че това води до раздяла с любим човек.
В древността момите, гадаейки с венци, са се отправяли към водни басейни, край които са се разхождали. Смятало се е също, че болните трябва задължително да излязат навън, защото това ще им помогне да преодолеят болестта си и да се излекуват.
