Дали всички празници трябва да са неработни дни? Този въпрос отново излиза на дневен ред, след като от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обявиха срещу практиката празници да се „сливат“ и да се удължават с допълнителни почивни дни.

Изпълнителният директор Добрин Иванов поставя темата директно: повече почивни дни означават по-малко производство и по-нисък икономически резултат. По изчисления на организацията всеки допълнителен неработен ден струва на бизнеса между 90 и 120 млн. евро.

През 2026 г. официалните празници са 12, но заради съвпадения с уикенда към тях се добавят още три почивни дни. Така календарът на практика „скъсява“ работната година с около седмица спрямо предходни периоди.

От АИКБ настояват държавата да се откаже от въведената през 2017 г. практика за компенсаторни почивни дни, когато празник се пада в събота или неделя. Според тях подобни решения поставят икономиката под натиск, без да носят дългосрочна полза.

Повод за новия дебат е и идеята 20 април (Априлското въстание) да стане официален празник. От работодателската организация не отричат значимостта на историческата дата, но поставят въпроса дали още един неработен ден е най-добрият начин тя да бъде отбелязана.

„Не трябва да противопоставяме историята и икономиката“, подчертава Иванов, като добавя, че по-високите доходи минават през по-висока ефективност, а не по-малко работа.

Според данните, цитирани от АИКБ, производителността на българския работник остава значително по-ниска от тази в Западна Европа – например около четири пъти по-ниска спрямо Германия. В същото време индустрията формира близо една трета от брутния вътрешен продукт, докато туризмът – секторът, който печели най-много от дългите уикенди – има дял от около 8%.

Дебатът тепърва ще се разгаря – между желанието за повече почивка и нуждата от по-силна икономика.