На обществено обсъждане се подлага проектът за изменение на Кодекса на труда, с който 20 април да бъде обявен за официален празник в памет на Априлското въстание от 1876 г. В мотивите се посочва, че Априлското въстание е едно от най-героичните събития в българската история, организирано изцяло от българи без пряка външна помощ. Макар да е жестоко потушено, въстанието постига ключова политическа цел – поставя българския въпрос в центъра на европейската политика и проправя пътя към Освобождението и възстановяването на държавността.

Според вносителите 20 април следва да заеме място редом до други значими дати в националния календар като 3 март, 6 септември и 22 септември, а липсата му сред официалните празници е исторически пропуск.

Преди седмица такава теза изрази и историкът проф. Пламен Павлов.

По думите му, макар въстанието да е било прибързано и да е имало слабости в подготовката, именно то променя хода на българския въпрос и привлича вниманието на Европа. Павлов подчерта, че въстанието се превръща в „детонатор“ на Източната криза и така води до намесата на Великите сили и до последвалите международни решения.

Историкът акцентира и върху вътрешните предпоставки за бунта. Според него реформите в Османската империя създават силна българска средна класа, която има ключова роля за революционната организация. „Именно тя, заедно с местните революционни комитети, стои в основата на въстаническата организация и действия“, посочи Павлов.