Десислава Николова/Личен архив

"Не очаквам банките да променят стандартите при отпускане на заеми", каза още пред ТАРАЛЕЖ финансовият експерт

"На всички ни е ясно, че влизането на България в еврозоната беше политически акт, както във всяка една държава приела единната валута за официална. Официално лятото излезе положителният конвергентен доклад, в който ЕК установи, че страната ни изпълнява всички Маастрихтски критерии, необходими за присъедняване на всяка една страна към еврозоната. Целта на тези правила е да се гарантира плавното преминаване, изразено в готовността на всяка страна към приемането на единната валута в общността. Тук искам да вмъкна, че еврото няма да реши проблемите на България. Много пъти съм го казвала и пак ще го кажа, че еврото е механизъм чрез който, ако сме си свършили добре работата и подредили „къщичката“ може да е успешен. Историята сочи, че държавите, които са станали по-богати от приемането на еврото са имали работеща администрация, предприели са необходимите реформи (за които в България липсва политическа воля от десетилетия) и са станали значително по-конкурентни, спрямо онези, които не са проявили подобна активност. Именно поради тази причина видяхме и масовите протести, които съвсем логично предизвикаха общественото недоволство и последващата оставка на правителство. Те просто дойдоха да напомнят, че реформите са неизбежни и наложителни и мисля, че ролята на следващите правителства няма да е лека".

Това коментира пред ТАРАЛЕЖ финансовият експерт Десислава Николова от платформата за финансова информация "Моите пари" ден, преди страната ни официално да се присъедини към еврозоната. Във връзка с евентуална спекула, тя каза, че трябва да се има предвид че през последните 5 години общата натрупана инфлация е малко над 41% по официални данни. 

"Това, което видяхме е предоставяне на особено големи правомощия в лицето на НАП и КЗП, които да налагат санкции, достигаши до 1 млн. лв. при повишаване на цените на стоки и услуги „без наличие на ясни икономически основания“. Дори беше създаден сайт, който има за цел да предоставя информация на потребителите за цените на продукти от голямата потребителска кошница (около 600 стоки и услуги), за избрано населено място. Всичките тези мерки за мен имат по-скоро ПР ефект, отколкото реална цел. Почти невъзможно е да бъдат следени цените на всички стоки и услуги в една икономика. Също така, ако критериите за конвергенция (за които споменах вече по-горе) са реално изпълнени се предполага, че няма да има значително нарастване на цените, тъй като именно това е тяхната цел. В една работеща пазарна икономика (без картелни споразумения) потребителите са тези, които биха могли да регулират по естествен път цените. В този ред на мисли, ако забележите, че нещо е увеличило цената си и можете да се откажете от него, не го купувайте. Доказано е, че има завишение на цените в страните, въвели еврото предимно особено в сектора на услугите. Искам да обърна внимание също така, че общата натрупана инфлация през последните 5 години е малко над 41% и говорим за официални данни. Преди няколко години редица икономисти казахме, че тя е тук, за да остане. Неслучайно, разбира се".

Десислава Николова даде и конкретни съвети, които е добре да се спазват в първите дни/ часове при смяна на валутата.

• да се предвидят средства в брой за първите дни от новата година и за самата новогодишна нощ, докато банките пренастроят системи си;

• хората да заплатят първата си вноска по кредита или да захранят сметка в евро в клон на банка, а не на банкомат;

• да се следи за курса, по който се правят покупки, извършват сделки и операции особено първият месец, през който и двете валути ще са;

• да се прояви особено внимание с хора, които Ви предлагат съдействие по телефона за превалутиране на спестяванията;

• внесете средствата си в левове в банка и на 01.01.2026 г. и те автоматично ще се превалутират по фиксиран курс и без такси;

• не е необходимо да подписвате анкекси към вече сключени договори, без оглед тяхното естество, заради смяната на валутата".

Какво ще се случи с кредитите и лихвите?

"2025 г. се оказа една от по-силните години за банките в България. Секторът запази стабилността си, кредитната активност остана висока, а подготовката за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. постепенно се превърна в основен оперативен приоритет. Всичко това се случва на фона на по-слаб глобален икономически растеж и поредна година с политическа несигурност у нас. Кредитирането остана основният двигател на растежа и през 2025 г. Най-динамично се развива сегментът на жилищните кредити. Към края на октомври обемът им достигна 31,5 млрд. лв., което означава близо 28% ръст на годишна база. Лихвените нива по ипотеките продължиха да са сред най-ниските в Европейския съюз. България отново се нареди на второ място след Малта по този показател, като средната лихва по жилищните кредити остана под 2,5%. Именно това, в комбинация с нарастващите доходи и очакванията за въвеждане на еврото, поддържа силното търсене на нови заеми. Относно лихвените нива по жилищни/ ипотечни кредити за домакинства това, което трябва да знаят хората, които имат и предстоят да имат такива е, че при договорите с плаващ лихвен процент банката няма право да променя лихвата към момента на приемане на еврото. Казвам го това, защото в момента банките формират лихвите по кредити въз основа на цената на привлеченият ресурс в банковата система (средната лихва по срочни депозити в лева) и след 01.01.2026 г. този референтен лихвен процент вече няма да съществува, тоест банките ще трябва да определеят нова методика за определяне на лихвите. Към момента по моя информация петте най-големи банки, който държат близо 77% от общите активи са избрали новият РЛП да бъде средната лихва на БНБ по срочни депозити в евро, която е малко по-висока от левовата, но не се очаква да нарастнат лихвите в краткосрочен и средносрочен план. Причината банките да задържат ниски лихви е и обстоятелството, че след 01.01.2026 г. те вече няма да са длъжни да поддържат задължителни минимални резерви по сметка в БНБ (12% от депозитната база), а 1% по сметка в ЕЦБ. Това огромно освобождаване на ресурс ще ги направи ликвидни (към края на ноември този резерв е около 12 млрд. лв.) и е съвсем логично те да искат да пласират значителна част от него под формата на кредити. Надявам се този ресурс все пак да се насочи към предприятията (не към домакинствата, както е до сега), защото именно те са тези, които създават реална стойност в една икономика. Напомням, че договорът за кредит е дългосрочн ангажимент (средно около 25-30 г.), който трябва да се изпълнява всеки месец, без прекъсване и всеки, който има такъв или му престои да има, е здравословно за неговите лични финанси да заложи едно увеличение на лихвата между 0,2-0,3%, които да задели поне за няколко месеца, за да няма неприятни изненади".

Очаквате ли, че банките ще стегнат контрола за отпускане на потребителски и ипотечни кредити? 

"Темповете на ръст при жилищното кредитиране са значително по-високи от тези при заемите за текущо потребление така, че фокусът тук трябва да е именно при тях. Лично аз не очаквам банките да променят стандартите при отпускане на заеми (поради допълнителната ликвидност, за която споменах по-горе). Затягане на контрола очаквам по направление изискване на европейски директиви, които трябва да бъдат въведени, в отговор на европейското законодателство. Така например в момента тече обществено обсъждане на нов Закон за потребителския кредит, при които има доста нови моменти. Ще спомена само една малка част от тези нововъдения. Едното от тях е, че банките ще са длъжни да уведомяват потребителите, когато кредитоспособността им е оценена на база автоматизирана обработка на данните и потребителят може да поиска да бъде оценен от човек. Други текстове предвиждат, че при всяко предоговаряне на размера на кредита с над 25 на сто кредиторът ще прави нова оценка на кредитоспособността на клиента. Въвежда се и нов таван на оскъпяването за кредити, които трябва да бъдат погасени до 3 месеца. Тези текстове засягат фирмите за бързи кредити, тъй като те отпускат пари назаем за такъв кратък срок. За заеми, които трябва да бъдат върнати до месец, оскъпяването трябва да бъде до 20% от главницата. А за кредити със срок на погасяване 3 месеца общите разходи не трябва да надхвърлят 30% от главницата. Договорите за кредит трябва да съдържат послание: „Внимание ! Вземането на кредит струва пари“ или друг подобен израз и още много други. Също така е възможно БНБ да наложи допълнителни изисквания към търговските банки, ако прецени, че има отклонение в някои от показателите, по отношение качественото обслужване на кредити впоследствие. Такива мерки вече видяхме миналата година. Не изключвам нови такива, тъй като очаквам темповете на ръст в кредитирането да се ускорят".

Десислава Николова е категорична, че единствено "адекватността на управление на страната определя възможността да се ползват ползите от еврото".

"Напук на политическата нестабилност и катарзиси икономическата среда и през 2025 даде стабилна основа. По данни на НСИ брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 3,2% през третото тримесечие на 2025 г., като основният принос дойде от крайното потребление. Само за година то отчете реален ръст от 9,5%, подкрепено от увеличаващите се доходи и ниската безработица. Средната работна заплата се повиши с близо 12% спрямо предходната година – фактор, който директно се отрази върху търсенето на банково финансиране. Оставам отпимистично настроена, относно възнагражденията в публичния сектор да се изрявнят поне с тези в частния. Необходим е сериозен анализ в кои публични сектори възнагражденията са ниски и редукция на броя на заетите в публичния сектор. В този ред на мисли е необходима цялостна реформа в начинът, по който се съставя бюджета на държавата и е крайно време той да бъде резултатно ориентиран. Както казах в началото (така и ще завърша): Само и единствено адекватността на управление на страната определя възможността да се ползват ползите от еврото".

Още по темата

Необходимо ли е да се прави тест за алергия преди процедури в разкрасителните салони?

Министерството на здравеопазването предлага строги изисквания за фризьорски и козметични салони

Още

Таня Скринска: Борисов изненада всички, дори и организаторите на протеста

"Обмисля се Радев да има политически проект, но да не е начело", заяви пред ТАРАЛЕЖ Скринска

Още

Орхан Исмаилов: Пеевски и Доган са прът в колелото на каруцата за електората си

"Поне два пъти ще бъдем на избори, ако Радев не излезе на политическата сцена", каза още пред ТАРАЛЕЖ Исмаилов

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кристина Абаджиева

Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.