АП/БТА

Доналд Тръмп заяви, че ще наложи тежко ембарго върху Кремъл, ако Брюксел затегне мерките срещу Китай, но европейски дипломати подозират, че американският президент бави нещата

ЕС планира тази седмица да предложи санкции срещу още китайски компании, свързани с военните усилия на Кремъл, като част от дипломатическа офанзива за убеждаване на президента на САЩ Доналд Тръмп най-накрая да окаже натиск върху Русия да прекрати войната в Украйна, пише в свой материал Politico.

През уикенда Тръмп заяви, че ще се присъедини към ЕС в засилването на санкциите срещу руския президент Владимир Путин, но само ако страните от НАТО прекратят напълно вноса на руски петрол и наложат мита между 50 и 100 процента върху Китай.

В отговор европейски дипломати искат да покажат готовност както да сложат край на остатъчния внос на руски петрол – който вече е драстично намален – така и да подкрепят усилията на Тръмп да затегне мерките срещу Китай. Трима дипломати, цитирани от POLITICO, заявиха, че в дискусиите около 19-ия пакет санкции на ЕС, очакван в петък, влиза и възможността да бъдат добавени нови китайски компании в черния списък. Това обаче е далеч от искането на Тръмп за високи мита, а досегашните добавяния на китайски фирми не са удовлетворили американския президент.

Тръмп обсъди пакета с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във вторник вечер. В онлайн публикация след разговора тя заяви, че новите санкции ще бъдат насочени към „криптовалути, банки и енергетика“. Китай не беше споменат.

Европейските дипломати са подготвени за това, че усилията им няма да впечатлят Тръмп, и дори подозират, че той може да им залага капан. Според тях исканията му – особено за митата, които ЕС смята за невъзможни – може да са стратегия за отлагане на действия срещу Русия и прехвърляне на вината върху съюзниците от НАТО за липсата на прогрес.

„Част от посланието му има смисъл. Друга част е изнамиране на причини да не се прави нищо“, коментира високопоставен представител на ЕС, пожелал анонимност. Подобна гледна точка изрази и национален служител от държава членка: „Тръмп поставя условия, които знае, че са невъзможни, и това ще му послужи като претекст да каже, че не може да предприеме действия. С две думи – игра за избягване на отговорност.“

На срещата на финансовите министри от Г-7 миналата седмица е имало „пълен консенсус“ за нуждата от натиск върху Русия и подкрепа за Украйна, но европейците са отхвърлили исканията на Тръмп за китайски мита, разказа представител на една от страните от Г-7. „Отворени сме за всичко това – но с други инструменти“, добави той.

ЕС предпочита целенасочени санкции срещу компании, свързани с войната, вместо всеобхватни мита. Европейците подозират също, че исканията на Тръмп имат и икономическо измерение – мита до 100% върху китайски внос биха довели до скок на инфлацията и удар върху европейската икономика, докато пълната забрана на руска енергия би подпомогнала американските амбиции за износ на втечнен природен газ.

„Президентът Тръмп показва готовността на Вашингтон да използва уязвимостите на Европа за собствена геополитическа изгода“, заяви литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчиунас. Експертът по енергийна политика в Колумбийския университет Ан-Софи Корбо добави: „Той се опитва да накара Европа да купува повече американски LNG.“

Европейската комисия подчерта, че от години работи за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. „Това е процес, върху който активно работим от три години и вече сме в напреднал етап според нашите планове,“ заяви говорителката Паула Пиньо.

Въпреки че реториката на Тръмп към Русия става по-близка до европейската, мнозина в ЕС и сред самите републиканци остават скептични дали намеренията му са искрени. „Големият въпрос е дали това ще се впише в по-цялостна стратегия, или е просто начин администрацията да се дистанцира от конфликта и да хвърли вината върху европейците“, коментира Муджтаба Рахман от Eurasia Group.

Междувременно ЕС се опитва да балансира – да поддържа сътрудничеството с Вашингтон срещу Путин, без да прекъсва отношенията с Пекин, от който европейската икономика зависи сериозно.

Някои държави, сред които Дания и Полша, настояват натискът от страна на Тръмп да бъде използван, за да бъдат убедени Словакия и Унгария да спрат покупките на руски петрол.

Но зад кулисите дипломати признават, че въвеждането на мита срещу Китай и Индия е политически и икономически невъзможно. „Без търговия с Китай и Индия? Ще потънем. Какво ще остане от нас?“ каза един от тях. Друг добави: „Дори да поемем този огромен риск, няма гаранция, че САЩ ще направят същото.“

Въпреки обещанията за диверсификация, Китай все още представлява около 21% от вноса на ЕС, а Германия, силно свързана с китайската икономика, настоява за предпазливост, за да не бъдат засегнати ключови отрасли като автомобилостроенето.

Брюксел залага на насочени експортни ограничения върху китайски компании, доставящи военни технологии на Русия – подход, използван и в предишни пакети. Но, както отбелязва Агат Демара от Европейския съвет за външни отношения, проблемът е, че „веднъж санкционирани, тези фирми просто се появяват отново под друго име“.

„Това е като игра на „удари къртицата“, каза тя.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев