Производители и икономист спорят за "справедливата цена", а браншът предупреждава за до 200% надценки и настоява за закон за кооперативите
При храните няма общ ръст на цените, а колебанията при плодовете и зеленчуците са сезонни и нормални. Това заяви пред bTV бившият служебен земеделски министър Кирил Вътев.
По думите му основното поскъпване в момента е при услугите, докато при храните промяната на цените е по-трудна заради необходимостта производителите да подават предложения до търговските си партньори.
Вътев коментира, че е попадал в ситуации, при които обективни фактори за ценообразуване са се увеличавали значително, а с тях е нараствала и себестойността на продукцията. Въпреки това предложението за нова цена не е било приемано от търговски партньор в продължение на пет месеца.
"През това време ти продаваш на загуба, а същевременно този партньор си е вдигнал цените."
По думите му понятието "справедлива цена" е субективно.
"Терминът "справедлива цена" е субективен. Гони се вятърът", смята още той.
Председателят на Управителния съвет на Браншова камара "Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков заяви, че изкупните цени на едро на плодовете и зеленчуците почти не са се променили през последните 15 години.
"Повече от 15 години изкупните цени на едро на плодовете и зеленчуците почти не са се променили, при положение че към днешна дата имаме към 12-15 пъти поскъпване на всички компоненти от производството на продукцията. До 200% надценки виждаме. Как ще има справедлива цена, след като земеделски производител може да продава на под себестойност? Справедлива е само за търговците. Важно е да има закон за кооперативите, закон за защита на българското агропроизводство. Трябва да имаме и свободен достъп до пазара."
Според Цеков голямата разлика между производствените разходи и цените, на които земеделците реализират продукцията си, поставя под въпрос как се определя "справедливата цена".
Икономистът Петър Ганев посочи, че през последната година търговията с храни е секторът, който е бил засегнат най-силно от въвеждането на нови регулации и мерки.
Според него правилната посока е законодателната инициатива за кооперирането.
Той отбеляза и противоречието между стремежа към достъпни цени за потребителите и необходимостта земеделските производители да получават възнаграждение, което отговаря на разходите и труда им.
"Има вътрешни конфликти - едната цел иска да постигне ниски и достъпни цени, другата – да получи земеделецът това, което заслужава. Двете цели се бият", каза още той.
Кирил Вътев посочи и два според него неправилни критерия, използвани при определянето на справедливата цена.
"Първо, че отправна точка са цените, докладвани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата вместо себестойността, и второ - медианата."
Според Вътев при определянето на справедлива цена отправна точка трябва да бъде реалната себестойност на продукцията, а не единствено наблюдаваните пазарни стойности.
