ВКС осъди мъжа на Евгения, поставил тялото ѝ в куфар, на 20 г. и оправда свекър ѝ Пламен Владимиров
През 2021 г. съпругът-убиец Орлин и баща му Пламен имаха доживотен затвор за умишлено убийство
С окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) Орлин Владимиров е признат за виновен за убийството на съпругата си Евгения В. през 2021 г., извършено предумишлено и по особено мъчителен начин, и му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 20 години. Това съобщиха от пресцентъра на Съда. По отношение на баща му Пламен Владимиров е оставена в сила оправдателната присъда на Софийския апелативен съд (САС).
Тялото на Евгения беше открито през 2021 г. в куфар във водоем край София. Според обвинението престъплението е извършено по особено мъчителен начин.
На 21 февруари 2025 г. Апелативният съд в София потвърди изцяло присъдата на първата инстанция, с която на Орлин и на баща му Пламен Владимиров бе наложено наказание „доживотен затвор“ за умишленото убийство на Евгения Чорбанова. Решението на втората инстанция беше подписано с особено мнение от съдия-докладчика Петър Гунчев. На 20 октомври 2023 г. СГС определи доживотните наказания.
На 16 февруари 2026 г. Софийският апелативен съд оправда напълно Пламен Владимиров и измени присъдата на Орлин на 20 години затвор за убийството на Евгения през 2021 г., при първоначален строг режим.
Според върховните съдии са неоснователни оплакванията в протеста и в жалбите на частните обвинители, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила с изключването от доказателствената маса на показанията на поемните лица Благой Б. и Иван В.
Върховните съдии споделят извода на САС, че при извършеното действие с участието на Пламен Владимиров са били нарушени правото му да запази мълчание и правото му да не се самоуличава в извършването на престъплението. В случая самоуличаващата информация е предоставена от Пламен Владимиров в качеството на заподозрян в хода на извършено с негово участие действие по разследването в нарушение на Директива на ЕС.
С оглед на това ВКС приема, че ползването на показанията на поемните лица би означавало чрез техните свидетелски показания да се легитимира една изначало опорочена и незаконосъобразна дейност по разследването, проведена в нарушение на правата на Пламен Владимиров. Според съдебния състав на ВКС в казуса не са били налице и предпоставките за допустимото използване на производни доказателства, каквито се явяват данните в показанията на поемните лица относно самоуличаващите изявления на Пламен Владимиров.
Като решаващо е отбелязано положението, че безспорно доказаните факти за поведението му се отнасят за времето след довършването на убийството от сина му и затова не обосновават нито една от инкриминираните му форми на интелектуално помагачество – нито на даване съвети и разяснения за начина на извършване на деянието и мястото, където да бъде укрит трупът, нито на даване на обещание да даде помощ след деянието за транспортирането на трупа. За да са съставомерни като помагачество, тези действия без съмнение трябва да предшестват или поне да съпътстват изпълнителното деяние на извършителя, но такива факти по делото не са установени.
Върховните съдии не намират основателност и в претенциите на обвинението за явна несправедливост на определеното от въззивния съд наказание на Орлин Владимиров поради необоснованото му смекчаване.
По отношение на Орлин Владимиров от ВКС посочват, че за да се определи наказание „доживотен затвор“, се изисква изключителна тежест на извършеното престъпление, като това е единствената законоустановена предпоставка за налагането му. Съобразно утвърдената съдебна практика „изключителната тежест“, на първо място, се извежда от обстоятелствата, свързани с конкретното престъпление и личността на дееца, като във всички случаи тези обстоятелства трябва да сочат многобройност или изключителност, а не просто на превес на отегчаващите отговорността такива над смекчаващите, и да обосновават изключително висока обществена опасност на извършеното.
Във връзка с това е отбелязано, че в протеста и в жалбите на частните обвинители отсъстват конкретни съображения, които биха могли да откроят предумишленото убийство на жертвата по особено мъчителен за нея начин от обичайните случаи на престъпления с такава квалификацията.
От съдебния състав на ВКС за неоснователни са приети и всички оплаквания на защитата на Орлин Владимиров за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание. Според върховните съдии наложеното на Орлин Владимиров наказание „лишаване от свобода“ в максимално предвидения в санкционната част на приложимата норма размер от 20 години е необходимо за превъзпитанието му, за преосмислянето на извършеното и за съобразяване на бъдещото му поведение с правните порядки в обществото ни, поради което не е налице основание за смекчаване на наказанието му.
