Снимка: БТА

Светлана Димитрова, бакалавър по информационни ресурси на туризма разказа пред ТАРАЛЕЖ

"Някога, много отдавна, Пирин и Рила били мъж и жена. Те много се карали, защото Пирин все ходел по горите и не се прибирал вкъщи. Рила гледала двете деца - Места и Струма. Тогава ги разделили - единият да гледа едното дете - река Места, другият - река Струма. Пирин от Северната си част е много суров, с Алпийски климат. Така той показва своето страдание, защото не може да види детето си Места. Струма е слънчева и топла откъм Разложката долина. А Рила е сред най-старите планини на континента. Нейните езера са като скачени съдове - едното прелива в другото. Ако пресъхнат, ще стане голям катаклизъм". Тази легенда разказа пред ТАРАЛЕЖ Светлана Димитрова, един от любителите екскурзоводи, дипломиран бакалавър по информационни ресурси на туризма. 

Като човек, който обикаля не само България, тя милее за родните красоти и смята, че наш дълг е да ги опазим и предадем на бъдещите поколения. Светлана с тревога си спомня случаите, когато пишман-туристи прекрачиха границата на добрия тон в планината.

Само по информация, стигнала до медиите, това лято италиански турист се изкъпал в езерото "Бъбрека" в Рила, друг запалил огън. През 2019-а световноизвестният изследовател и експерт по оцеляване Беър Грилс се снима да яде българска жаба. Тези нарушения в Рила планина са само от най-известните, които показват небрежно, дори престъпно отношение към природата. Рила е изградена от древни скали, формирани през палеозоя. Преди векове тя е приютила духовния защитник на България - Св. Йоан Рилски, вплела е сянката си в множество песни, легенди и приказки.

Ако сте вървели по билото на планината, там, където растителността отстъпва на ветровете и сипеите, или малко по-надолу, където треви и храсти надвишават един човешки бой и няма как да поставиш двете си маратонки една до друга, вероятно сте усетили могъществото на природата. Иглолистните гори, скалите, ледовете, които и през лятото не се топят, жегата през деня и студа през нощта - цялата палитра от аромати, картини, светлосенки често остава бездиханен човека. Наследили сме това природно богатство от предците си, добре е да го пощадим и предадем на децата си. Но как да стане това?

В много страни опазването на туристическите и природни ресурси става с помощта на доброволци. Невидимо те приъстват, помагат за чистотата, съветват туристите, решили да покажат културата си извън общоприетите норми. В България освен няколко екоорганизации, които периодично пишат и правят акции по почистване, рядкост са проявите на истинска грижа към природата. Дори идеята да бъде изграден параклис в Рила основателно събуди притеснение на природозащитниците - още с изграждане на лифта през 2010 г. започнаха проблемите. Планината не е готова да поеме натоварването от пешеходци, бъгита, джипове и подобен консуматорски интерес. В много страни вече въвеждат мерки за ограничаване на туристопотока, за да запазят своите обекти.

"Лифтовете вредят на планините. В много страни има доброволци, които опазват природните обекти и има режим на допускане. В парковете в Северна и в Южна Америка не може да се разхождаш сам и да щъкаш, където искаш. Тук, дори в пещерите няма много ограничения и това разрушава природните обекти. Самото управление на парковите обекти трябва да отговаря за тяхното опазване. Изграждането на инфраструктура пази както природните ресурси, така и туристите от контузване. Не може да се тъпче навсякъде. На Рилските езера е скълпотворение, сякаш си на бул. "Витоша", няма ограничения. Дори когато природни обекти са дадени на концесия, целта е предимно печалба, не се виждат дълготрайни и качествени инвестиции", каза Светлана Димитрова.

Нейна колежка - екскурзовод, обяснява, че не води туристи в България, защото повечето места не са социализирани, няма тоалетни, защитните перипети не са сигурни.
Според Димитрова Руската църква на Шипка е доста социализиран обект - има паркинг, кафенетата са обособени, тоалетната е извън обектите. "Природните ни обекти търпят голяма щета", обясни тя. Димитрова смята, че опазването на природата е добре да залегне в образованието, да се възпитава. 

"Защо гърците и италианците от всеки камък да правят история, а ние - които ходим върху история, да погазваме това богатство", пита Светлана Димитрова. 

"Преди години направиха каменна пътека по която се изкачваш директно на третото езеро, за да не тъпчели  туристите, те са огромен брой. Толкова много хора рядко са допускани да се разхождат някъде покрай ледникови езера", категорична е тя.

"Сега тази пътека е нестабилна, разместени са камъните. Тя е изградена некачествено, не е съобразена и с метеорологичните условия. На места е много хлъзгава. Инфраструктурата е ужасна, ако може да се каже, че има такава. Въпреки това, по нея вървяха германци, французи, скандинавци, румънци - всякакви националности. Колко са популярни езерата", възкликват български туристи, които лятно време са срещали и хора по джапанки в планината, тръгнали съвсем неподготвени за условията.

"Никой не следи дали някой влиза в езерата, да се мие, къпе, както имаше случаи. И туристи ги снимат и след публикуване от управлението на парк Рила се задействат", обясни екскурзоводът Димитрова. 

 От Национален парк "Рила" уверяват, че с дронове следят ситуацията в планината. 

Иначе, Рилските езера са разположени на височина от 2100 м до най- високото 2500 м. От Долното езеро до Сълзата, стъпаловидно разположени седемте са свързани, чрез поточета и преливат едно в друго. От първото езеро води началото река Джерман, която е в Северозападна Рила. Река Джерман е приток на река Струма 

А езерата са в Дамския дял на планината, под връх Дамга, наречен от турците или днешното име Вазов връх. Патриархът на българската литература е бил любител на планината и природата, написал много стихотворения за нея, работил като съдия в страната. 

Друга легенда разказва, че имало двама великани, които много се обичали. Природата там е величествена, затова и те били великани. Много им завидели злите сили, че живеят хубаво, спокойно, че птици пърхат, слънцето грее, поточета ромолят и започнали да изпращат черни облаци, градушки, ураганни ветрове, които да унищожат техния красив дом.
Великанът мъж се съпротивлявал, успявал всеки път да спаси всяка тревичка, всяко живо същество, докато накрая паднал победен и бил убит от злите сили. След като загубила своя любим, жената- великан започнала да плаче, неутешимо дни наред и така се образували именно седемте езера в Рила.

Има такъв масив под езерото Сълзата, които е с форма на два великана. Те са видни за хората с въображение. Масивът, който е под езерото Сълзата, продължава покрай езерото Окото и стига до езеро Бъбрека. За някои той е с формата на легнала жена и Окото е нейното око, което продължава да търси своя любим мъж- великан.

Още по темата

Доверието - ключова валута

Преди приемането на еврото да помислим къде инвестираме доверието си

Още

Катя Сунгарска: Мнозина преекспонират състоянието си, за да дойде линейка

Спешните екипи в София са почти 4 пъти по-малко от необходимите, каза тя

Още

Стойчо Зерлиев: Жънем само това, което сме посели

"Да има светлина в душата на човека. Няма ли я - бързо се развеждам", каза той пред ТАРАЛЕЖ

Още

Художникът Анатолий Панагонов: В изкуството най-важното е да бъдеш себе си

Бананът, залепен с тиксо върху платно, е за хора на друго ниво, смята пейзажистът

Още

''Историята ни остави планини, ние ще построим тунелите“ – Караджов от Гюешево

Транспортният министър заговори за общо европейско бъдеще по време на подписването на споразумението за железопътния тунел между България и Северна Македония

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова

Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.